Дир БГ съпоставя участието с предишни избори и отбелязва, че през 2016 г. на първия тур са гласували близо 4 милиона души, а през 2021 г. – около 2,5 милиона.
Обичайно активността при президентски избори е по-висока на първия тур, отколкото на балотажа. Изключение е 2001 г., когато вторият тур между Георги Първанов и Петър Стоянов привлича повече избиратели след изненадващия резултат от първия.
Изборите с най-ниска активност
Референдумът за АЕЦ “Белене” през 2013 г. остава с по-ниско участие от президентския вот през 2026 г. До урните отиват 1 405 463 души, или 20,22%. Сред причините за ниския резултат е бойкотът на противниците на изграждането на нови ядрени мощности.
Сред изборите за Европейски парламент най-ниска активност е отчетена през 2007 г. – 28,60%. Участието е 32,64% през 2019 г. и 33,78% през 2024 г. Парламентарният вот през 2024 г. поставя рекорд за най-ниска активност при избори за Народно събрание: гласуват 34,41% от избирателите. На втория тур на президентските избори през 2021 г. активността е 34,84%.
Анализатори посочват като възможни причини за слабата активност негативната кампания, усещането, че резултатът е предрешен, и недоверието към политическата класа. Според тях значение има и отсъствието на две големи политически формации – ГЕРБ-СДС и ДПС.
Рекордно високо участие
Най-високата активност след 1989 г. е на изборите за VII Велико народно събрание през юни 1990 г. До урните отиват 90,79% от избирателите, или 6 976 620 души. Събранието трябва да подготви новата конституция.
През 1991 г. на парламентарните избори гласуват 83,9% от избирателите. На президентския вот в началото на 1992 г. активността е 75,39% на първия тур и 75,9% на втория, а парламентарните избори през 1994 г. са последните с участие над 75% – 75,3%.
На парламентарните избори през 2001 г. гласуват 67% от избирателите. За сравнение, активността на последния парламентарен вот, проведен на 19 април 2026 г., е 51,11%.
