Актьорът поддържа строг режим и започва деня си рано с медитация, кафе, дневник, йога и репетиции на реплики, ако се готви за нов филм. Когато не работи, предпочита да чете, да се разхожда или да пере дрехи – занимание, което, по думите му пред The Hollywood Reporter, му носи истинско удоволствие.
“Това е едно от големите ми удоволствия”, казва Дефо и допълва, че понякога ходи до перални дори в непознати градове. Той разказва, че във Франция е имал “прекрасно преживяване” в пералня, защото хората там били много мили с него.
Според материала на Дир БГ Дефо е събрал роли в повече от 100 филма за близо 40 години. Сред най-паметните му превъплъщения са Исус във “Последното изкушение на Христос”, войникът във “Взвод”, Макс Шрек в “Сянката на вампира” и Зеленият гоблин в “Спайдърмен”.
Вижте публикацията в Instagram
Въпреки успехите и четирите си номинации за “Оскар”, той не се държи като типична звезда. Самият Дефо настоява, че не иска животът му извън екрана да е публичен, защото така по-лесно “изчезва” в ролите си.
От Апълтън до Ню Йорк
Истинското му име е Уилям Дефо. Като дете в Апълтън, Уисконсин, е наричан Бил или Били, а в семейството му е имало и прякора Блиблоб.
Той е седмото от осем деца в дом с малко родителски надзор. Баща му е лекар, майка му – медицинска сестра, а голяма част от възпитанието му е паднало върху петте му сестри.
Дефо разказва, че още на 8 години се заключил в килер за два дни, за да усети какво е да си в тясно пространство дълго време. По думите му никой от семейството не забелязал.
В училище често правел представления и търсел начини да привлича внимание. По-късно се мести в Милуоки, започва часове по драма и попада в малка театрална трупа, където за първи път се учи на професията.
В средата на 70-те години заминава за Ню Йорк и променя името си на Willem, като маха “я” и добавя “e”. Той казва, че не е търсил сценично име, но не е искал да бъде Уилям, Бил или Били.
В Сохо става част от Wooster Group – експериментална театрална компания, където среща режисьорката Елизабет Льокомп. Двамата имат дълга връзка, продължила близо три десетилетия, а през 2004 г. се разделят, след като Дефо се запознава с италианската режисьорка Джада Колагранде.
Кариера без звездна поза
Първият му филм е “Без любов” от 1980 г., но по-широката публика го забелязва с “Взвод” на Оливър Стоун. Именно тази роля му носи първата номинация за “Оскар”.
По-късно Стоун го избира и за “Роден на Четвърти юли”, а режисьорът обяснява успеха му с необичайното му лице и факта, че не е “класически красавец”. По думите му това е помогнало на Дефо да остане актьор, а не да попадне в капана на филмовата звезда.
След номинацията за “Взвод” към него идват много предложения, а самият той признава, че понякога избира проекти по инстинкт, без ясна логика отвън. През годините редува арт кино, големи продукции и по-малки роли, без да се стреми към предвидима кариера.
В по-късните си години продължава с висок темп – от “Убийство в Ориент Експрес” и “Седем сестри” до “Проектът “Флорида””, за който получава нова номинация за “Оскар”. Режисьорът Шон Бейкър казва, че Дефо е пристигнал по-рано на снимките, избрал е гардероба си и е бил много непринуден с децата на снимачната площадка.
Днес актьорът живее между Ню Йорк и Рим, но рядко остава дълго на едно място. “Спомням си живота си по филмите си”, казва той и добавя, че винаги работи върху нещо, което го вълнува.
Дефо признава и че не е “луд по сгъването”, но явно това е малка цена за живот, в който славата никога не е била цел. По-важни за него остават работата, движението и възможността да се изгубва в различни образи.
