Дипломатическото напрежение с Анкара започна на 24 септември, когато азербайджанската делегация остана в залата по време на речта на израелския премиер в Общото събрание на ООН, вместо да се присъедини към турския демарш. Дир.бг предава анализа на “Страна”, според който спорът около забрадките допълнително изостря вече съществуващите разногласия. Информацията е от Дир БГ.
Впоследствие турски медии обвиниха Баку, че нарушава съюзническите си задължения заради отношенията с Израел. Азербайджанската агенция APA отвърна с публикация, според която Турция продължава да търгува с Израел въпреки обявеното ембарго.
Напрежение с Анкара
Съветникът на турския президент Октай Сарал осъди забраната за забрадки и поиска тя да бъде отменена. В азербайджанския парламент изказванията бяха определени като “недопустима намеса във вътрешните работи на Азербайджан”, а управляващата партия “Нов Азербайджан” ги нарече “безотговорни и популистки”.
Партията заяви и че формулата “една нация, две държави” не дава основание за намеса във вътрешните работи на другата страна или за налагане на политически и идеологически подход. Напрежението продължи, след като Баку покани израелския президент Ицхак Херцог на международна среща на върха, а турската делегация демонстративно напусна заседанието по време на изказването му.
Междувременно Министерството на външните работи на Азербайджан включи 31 турски граждани в списъка на нежеланите лица и им забрани да влизат в страната. Като основание бяха посочени техни публикации в социалните мрежи и интернет платформи, насочени срещу суверенитета, националната сигурност, конституционния ред, народа и ръководството на Азербайджан. Според министерството в публикациите имало и призиви за насилствена смяна на властта и подклаждане на религиозна омраза.
На този фон президентът Илхам Алиев разговаря по телефона с Реджеп Тайип Ердоган. Турският президент изразил увереност, че сътрудничеството между двете страни ще бъде издигнато на по-високо ниво, поздравил Алиев за 35-ата годишнина от възстановяването на независимостта и го поканил на срещата на върха на Организацията на тюркските държави в Анкара на 29-30 октомври.
Промяна във външнополитическия курс
Според анализа, публикуван от “Страна”, Баку постепенно се отдалечава от традиционната многовекторна политика и все повече се ориентира към САЩ, Израел и Великобритания. Географското положение между Русия, Иран и Турция, излазът на Каспийско море и запасите от въглеводороди давали на Азербайджан възможност да поддържа отношения с различни центрове на влияние.
Връзките с Иран остават сложни въпреки близостта между двете общества. В Иран живеят около 15 милиона етнически азербайджанци, а около 70% от населението на Азербайджан са мюсюлмани шиити. Анализът посочва, че в южните райони на Азербайджан има проирански настроения, които тревожат властите в Баку.
Отношенията с Русия също са били белязани от напрежение. Азербайджан се стремял да ограничава зависимостта си от руския маршрут за износ на енергийни ресурси, включително чрез нефтопровода Баку-Тбилиси-Джейхан, построен през 2006 г., и газопровода TANAP. Турция пък се превърнала във важен партньор на Баку, включително заради подкрепата ѝ в конфликта за Карабах.
Сътрудничеството с Израел се развило на фона на общото им противопоставяне на Иран. Израел доставял на Азербайджан оръжие и технологии, а азербайджанският петрол бил важен за Израел. В навечерието на войната за Карабах през 2020 г. делът на Израел в доставките на военно оборудване за Азербайджан се оценявал на 69%.
След победата на Азербайджан във войната през 2020 г. и възстановяването на контрола над Карабах през 2023 г. нараснал интересът към Баку в Европа и САЩ. На 10 февруари 2026 г. САЩ и Азербайджан подписаха споразумение за стратегическо партньорство. Вашингтон подкрепя и транспортния проект TRIPP – коридор през Армения до Нахичеван, известен като “Маршрутът на Тръмп за международен мир и просперитет”.
Анализът разглежда Азербайджан и като част от западните усилия за намаляване на руското влияние в Кавказ. За Баку транзитните проекти са важни и заради изчерпващите се петролни запаси: според публикацията ключов транзитен център би могъл да запази геополитическото и геоикономическото значение на страната.
Разногласия и с Москва, и с Техеран
Отношенията с Русия се влошиха след като през декември 2024 г. руска система за противовъздушна отбрана случайно свали азербайджански самолет. Алиев поиска извинения и компенсации, а последвалите арести на представители на азербайджанската диаспора в Русия и на осем руснаци в Азербайджан допълнително обтегнаха връзките. Макар спорът около самолета да бил уреден след среща на Алиев с Владимир Путин, отношенията не се върнали към предишното си състояние, пише “Страна”.
Иран също се противопоставил на проекта TRIPP, а по време на войната със САЩ нанесъл удари по азербайджанска територия, обвинявайки Баку в сътрудничество с Израел. В протестите срещу забрадките участват и проирански настроени кръгове. Техеран и протестиращите разпространяват тезата, че Израел стои зад забраната, а опоненти на Алиев в социалните мрежи представят президента като “слуга на ционистите”.
Според анализа Баку теоретично би могъл да подобри отношенията си с Русия и така да намали заплахите от Иран. Москва обаче би могла да поиска от Азербайджан да се откаже от западни проекти за ограничаване на руското влияние или да допусне Русия до тях. Засега не е ясно дали Алиев би приел подобна промяна, тъй като вече е ангажиран с тези проекти.
