Това е равносметката на Дир БГ за управлението на Кадафи и последиците от свалянето му: институционална парализа, съперничещи си администрации и борба за контрол върху петрола и други ресурси.
От преврата до края на режима
Кадафи е роден на 7 юни 1942 г. близо до Сирт. На 1 септември 1969 г., на 27-годишна възраст, той и група офицери извършват преврат срещу крал Идрис Първи. След него Кадафи се повишава от капитан в полковник и започва да преустройва Либия.
През 1977 г. страната е провъзгласена за джамахирия – система, която Кадафи представя като “власт на народните маси”. Идеите си за управление той излага в “Зелената книга”, публикувана през 1976 г. Управляващият 42 години лидер е известен с непредвидим стил, а западните медии спекулират за психичното му здраве. Президентът на САЩ Роналд Рейгън го нарича “Бясното куче на Близкия изток”.
След санкции на ООН заради атентата над Локърби през 1988 г. ограниченията са отменени през 1999 г., след като заподозреният либийски агент Абделбасет ал Меграхи е предаден на международен съд. САЩ и ЕС вдигат санкциите си през 2004 г., след като Кадафи се отказва от оръжията за масово поразяване. Режимът му също така обвинява български медици за заразяването със СПИН на деца в Бенгази; шестима медици са измъчвани и осъдени на смърт, преди да бъдат върнати в България след намеса на ЕС и Франция.
Въстанието в Либия започва през февруари 2011 г., а на 20 октомври бунтовници откриват Кадафи в отходна тръба край Сирт след въздушен удар на НАТО по конвоя му. Премиерът Махмуд Джибрил съобщава на следващия ден, че според съдебномедицинската експертиза Кадафи е починал от огнестрелна рана в главата по време на престрелка след залавянето му.
Разсекретени електронни писма на бившия държавен секретар на САЩ Хилари Клинтън, публикувани пет години по-късно, сочат, че Кадафи е притежавал 130 тона злато и приблизително същото количество сребро. Според материалите богатството се е оценявало на 7 млрд. долара, а опасността от създаване на панафриканска валута, която да конкурира долара в региона, вероятно е била истинската причина за западната интервенция. Самоличността на адресата на кореспонденцията е скрита зад псевдонима Сид.
Либия след Кадафи
Днес Либия има съперничещи си правителства на запад и изток, но според материала нито едно от тях не управлява реално цялата страна. ООН и Европа признават правителството на националното единство в Триполи, сформирано през 2021 г. с цел да организира избори, които не се състояха. През 2022 г. Камарата на представителите назначава съперничеща администрация в Бенгази, която не е официално призната от никоя държава.
Халифа Хафтар, на 82 години, е посочен като ключова фигура в контрола върху петролните находища и експортните терминали в централната част на страната. Силите му са свързани и с охраната на източното крайбрежие и миграционните маршрути. Опитът му да превземе Триполи със сила през 2019 г. потапя Либия в нова кървава фаза, прекратена след пряка военна намеса на Турция.
Общите избори са насрочвани и отменяни многократно заради липса на конституционна рамка и спорове около кандидатите. На 3 февруари 2026 г. е убит Сейф ал-Ислам Кадафи, син на бившия лидер и кандидат за президент. По време на въстанието през 2011 г. той подкрепя режима на баща си и се превръща в един от архитектите на репресиите срещу бунтовниците, а след падането на Триполи е заловен при опит да избяга и прекарва години в плен в Зинтан.
В конфликта се намесват и външни сили: Турция подкрепя западните власти, а Абу Даби, Кайро и Москва подкрепят източните сили. В период на вакуум на сигурността “Ислямска държава” превръща Сирт в свой бастион, преди да бъде изтласкана след тежки боеве.
Петролът, който при Кадафи финансира социални придобивки, се превръща в инструмент за натиск. Добивът е блокиран от местни фракции и племена, а споровете за Централната банка периодично парализират банковия сектор. Сред последиците, описани в материала, са инфлация, обезценяване на динара и недостиг на горива и електричество.
През септември 2023 г. скъсването на две язовирни стени край Дерна отнема живота на над 10 000 души. Материалът свързва бедствието с природните условия и десетилетната немарливост при поддръжката на инфраструктурата. Неконтролираните граници пък превръщат либийското крайбрежие в сборен пункт за нелегална миграция към Европа и основа на доходоносен трафик на хора.
Мащабните военни сблъсъци са спрели, но мирът остава формален, а разделението между изтока и запада – дълбоко. Вместо единен демократичен ред след падането на Кадафи властта е разпределена между множество въоръжени и политически сили.
