Причините и мащабът на недоволството се различават между държавите, а в някои случаи мирните демонстрации прерастват в насилие и грабежи, съобщава Dir.bg. Информацията е от Дир БГ.
Социологът Мария Силвестре от Университета на Деусто в Испания казва, че младите европейци изпитват “силно чувство на несигурност и липса на контрол”. Според нея съчетаването на различни обстоятелства може да насочи недоволството и да изкара хората по улиците.
Вълната от протести се развива на фона на предстоящи ключови избори в няколко големи икономики на ЕС и на изборните успехи на крайнодесни партии в Германия. Материалът отбелязва и напрежението около европейската подкрепа за Украйна, докато Русия е обвинявана в зачестили хибридни атаки срещу държави от НАТО.
Десни политици използват създалия се хаос. На 19 октомври 2026 г. президентът на САЩ Доналд Тръмп обвини имигрантите за разрушенията във Франция в публикация в социалната си платформа. Френските власти и полицията обаче не са ги обвинявали за случващото се.
Протести във Франция
Гимназисти организират блокади и демонстрации от повече от три седмици с искане за повече средства за училищата, които според тях страдат от недостиг на персонал и са в лошо състояние, особено в по-бедните квартали. След присъединяването на синдиката “Обща конфедерация на труда” и други активисти исканията се разширяват и към разходите за живот и обществените услуги.
Стотици хиляди души са участвали в мирни шествия, но безредиците през уикенда са довели до 2400 ареста и сериозни нарушения на обществения ред. В Париж, Марсилия, Лион и Бордо е имало грабежи, а в Лимож пожар е обхванал кметството от XIX век и почти е унищожил сградата. Подпалени са и някои училища.
Ученици и участници в безредиците са хвърляли запалителни бомби, а силите на реда са използвали сълзотворен газ. Стотици хора са ранени. Президентът Еманюел Макрон осъди насилието и обвини крайнолеви активисти, че се опитват да предизвикат хаос чрез нападения срещу сгради и полицията.
В телевизионно обръщение в неделя Макрон заяви: “Онези, които разграбваха, ще трябва да платят за нанесените щети, а онези, които се опитаха да разрушат Републиката, ще понесат отговорност”.
Жилищните разходи в Испания и Португалия
Учители от началните и средните училища започнаха безсрочна стачка в Мадрид с искане за по-добро заплащане и условия на труд. Подобни стачни действия са имало и в други части на Испания през годината.
На мадридския площад “Пуерта дел Сол” от седмици има десетки палатки срещу растящите жилищни разходи. Повод за недоволството е изгонването от жилището ѝ на 87-годишната Марикармен, която по-късно почина в болница. Палаткови лагери са се появили и в други испански градове.
Общественият натиск накара управляващото социалистическо правителство да одобри мерки за достъпни жилища, но те не получиха достатъчна подкрепа в парламента. Премиерът Педро Санчес обяви предсрочни избори за ноември, когато е планирана и обща стачка – първата от 14 години насам.
Протести срещу жилищната криза има и в Лисабон и Порто, както и в Барселона, където проблемите са свързани и с прекомерния туризъм. Според анализ на бизнес изданието “Експансион” минималната работна заплата в Испания е 1221 евро, а средният месечен наем за апартамент от 80 квадратни метра е около 1130 евро.
20-годишната сервитьорка Диана Мансанарес, участничка в лагера в Мадрид, казва: “По-голямата част от заплатата ми отива за наема. Съквартирантът ми също се затруднява да свързва двата края, точно както и аз”. Тя добавя: “Това е моята реалност и реалността на повечето от нас, които живеем в този град”.
Италия и Албания
В Италия движението “Италия на площада” събра хиляди демонстранти с искания за по-добри възможности за работа, здравеопазване, образование и достъпни жилища, както и за по-високи заплати. По правителствени данни инфлацията в страната е достигнала 4,2% през септември при 3,8% за еврозоната.
След мирните шествия са избухнали безредици в Торино, Болоня и Милано. В Милано маскирани участници са се сблъскали с полицията, разграбвали са магазини и са подпалвали имущество. Полицията съобщи за 271 арестувани, повечето от тях непълнолетни, и 14 ранени служители на силите за сигурност за двата дни на безредици.
Новосформираното “Движение 17 октомври” обяви “постоянна мобилизация” и призова за демонстрации всяка събота от 15 ч. в градове из Италия.
В Тирана антиправителствените протести продължават повече от седмица. Сблъсъците са се изострили след присъединяването на ученици и студенти към движението “Фламинго”, което настоява за оставката на социалистическия премиер Еди Рама. Сред исканията са борба с корупцията и защита на здравеопазването, образованието и държавните пенсии.
Рама определи протестиращите като “идеологизирани и радикализирани” от антифа – общо наименование за слабо организирани крайнолеви активисти в САЩ. Името на “Фламинго” идва от естественото местообитание на птицата в район, където правителството се е съгласило да разреши строителни дейности по мащабен луксозен туристически проект, свързан с Джаред Къшнър, зетя на Тръмп.
Протести и избори в Сърбия
В Сърбия университетски студенти водят масови антикорупционни протести от близо две години. Те се противопоставят на опита на бившия президент Александър Вучич да се върне на власт чрез парламентарните избори.
Вучич се стреми да бъде назначен за министър-председател след вота на 25 октомври. Очаква се оспорвана надпревара между неговата партия и подкрепяната от младежите “Студентска листа”, а резултатът остава несигурен на фона на опасения от възможни прояви на насилие.
