Русе има 51 общински съветници. Петдесет и един избраници, които гласуват бюджета, разпореждането с общински имоти, устройството на града, транспорта, екологията и решенията, определящи бъдещето на стотици хиляди хора. Но когато погледнем състава на местния парламент, неизбежно възниква въпросът: това ли е най-представителното лице на съвременен Русе?
Дунав 24 направи справка в официалните профили на всички членове на Общинския съвет. Към 21 юли 2026 г. рождени дати са публикувани за 46 от общо 51 съветници. Средната възраст на тези 46 души е приблизително 56 години. От тях 21 са навършили 60 години, 13 са на 65 или повече, а 7 вече са преминали 70-годишна възраст. В същото време сред съветниците с обявена рождена дата има едва 7 души под 40 години и само един под 35 години. Това са изчисления на Дунав 24 по данните, публикувани от Общински съвет – Русе.
Най-възрастните съветници са Богомил Тодоров и Пламенка Ангелова – и двамата на 76 години. Следват Елеонора Николова на 75, Галичка Николова на 73 и Иван К. Иванов на 72 години. Валери Иванов и Пламен Рашев са на по 71 години.
На другия край на възрастовата таблица е Нора Стоянова на 31 години. Вероника Гечева е на 36, Деян Герасимов – на 38, а Иво Пазарджиев, Илиян Илиев, Калин Иванов и Христо Лютаков са на по 39 години.
Официалният сайт дори не съдържа рождени дати за Алисе Муртезова, Евгени Игнатов, Иван Величков, Иван Петров Иванов и Петя Кашукеева. В институция, която претендира за публичност и отчетност, липсата на елементарна биографична информация за петима действащи съветници също заслужава обяснение.
Възрастта сама по себе си не е недостатък. Човек на 70 години може да бъде по-активен, компетентен и принципен от човек на 30. Опитът е необходим, а дискриминирането на хора само заради годините им би било несправедливо. Но когато почти половината от съветниците с публикувани данни са навършили 60 години, а младите русенци са представени почти символично, вече не говорим само за лични качества. Говорим за политически модел, при който едни и същи поколения и партийни кадри се движат между листи, комисии и мандати, докато новите лица остават предимно украса за предизборните плакати.
Особено показателен е фактът, че Комисията по младежта и спорта се председателства от 71-годишния Пламен Рашев. Неговата възраст не означава, че не разбира проблемите на спорта или младите хора. Но тя закономерно поставя въпроса защо сред 51 съветници партиите не са намерили по-млад представител, който да носи пряко гласа на поколението, за чието бъдеще тази комисия би трябвало да работи.
Къде са младите предприемачи, инженерите, лекарите, архитектите, IT специалистите, преподавателите и родителите, които ежедневно се сблъскват с проблемите на съвременния град? Къде са хората, които знаят какво означават липсата на детски места, ниските заплати, заминаването в чужбина, трудното стартиране на бизнес и търсенето на нормална градска среда за младо семейство? Защо тези хора рядко стигат до избираемите места, докато партийни ветерани получават мандат след мандат?
Общинският съвет не трябва да бъде награда за вярна партийна служба, последна спирка в дълга политическа кариера или удобно място за доизкарване на обществена биография. Той не е пенсионерски клуб, но не бива и да изглежда като политическа чакалня, в която едни и същи лица чакат следващия пост, следващата комисия или поредния мандат.
Истинският скандал не е, че в залата има хора на 70 и повече години. Скандалът е, ако част от тях са там само защото партийната машина ги е поставила на избираемо място, без обществото да може да посочи нито една тяхна собствена идея, смела позиция или постигнат резултат.
Колко от 51-мата съветници са внесли предложение, което реално е променило Русе? Колко провеждат редовни срещи с граждани? Колко са гласували против собствената си група, когато общественият интерес го изисква? Колко могат да посочат проблем, който са поели лично и са довели до решение?
Присъствието на заседание не е постижение. Натискането на бутон не е политическа визия. Следването на предварително партийно решение не е представителство на гражданите.
Русе има нужда от приемственост между поколенията, а не от война между млади и възрастни. Има нужда от опита на доказаните професионалисти, но също и от свежи идеи, енергия, технологична грамотност и хора, които ще живеят с последствията от днешните решения още десетилетия.
Партиите трябва да отговорят защо толкова често превръщат избираемите места в затворен клуб. Русенци пък трябва да спрат да гласуват единствено за партийното лого и да започнат да питат кой точно стои зад него. Защото 51 заети стола не означават 51 идеи. А Русе не може да си позволи бъдещето му да бъде определяно по инерция от хора, които са получили политическо място, но не могат да покажат политическа следа.
