До следващите местни избори има достатъчно време, за да се променят партии, коалиции, кандидати и дори цели политически настроения. Но точно в такива моменти започват най-интересните разговори – не когато кандидатите вече са наредени на стартовата линия, а когато още никой не е казал официално кой ще тича. И ако “Прогресивна България” реши да влезе сериозно в битката за Русе, един от първите въпроси ще бъде неизбежен: ще заложи ли на ново партийно лице, или ще потърси човек, чието име русенци познават от десетилетия?
Тук се появява Христо Белоев. Не защото има обявена кандидатура – такава няма. Не защото има публична информация, че му е отправяно предложение – такава също няма. А защото, ако човек погледне хладно политическата шахматна дъска в Русе, Белоев е от онези фигури, които трудно можеш да пренебрегнеш, когато започнеш да редиш възможните ходове.
Защо точно Христо Белоев?
В местната политика има едно предимство, което не се купува с билбордове и не се изгражда за два месеца във Facebook – разпознаваемостта. Христо Белоев я има. Името му отдавна е част от обществения живот на Русе – Русенският университет, политиката, Общинският съвет. За част от русенци той е академичната фигура, за други – политикът, за трети – човекът, който от години присъства около важните решения в града.
Това, разбира се, не означава автоматично изборна победа. Познатото име може да бъде и предимство, и недостатък, защото дългото публично присъствие носи със себе си не само доверие, но и натрупани оценки. В едно обаче няма съмнение – ако Белоев някога влезе в кметска кампания, няма да му се налага да похарчи първата половина от нея, за да обяснява кой е. А в избори, които често се решават за няколко седмици, това не е маловажно.
Големият въпрос не е дали е познат, а на кого би могъл да вземе гласове
Тук започва същински интересната част. Ако Белоев бъде разглеждан единствено като кандидат на една партия, анализът би бил твърде елементарен. Истинският му потенциал би зависел от това дали може да надскочи партийната рамка и да се превърне в кандидат, за когото хора с различни политически предпочитания са готови да направят компромис.
Местните избори позволяват точно това. Човек може на парламентарен вот да гласува за една партия, а няколко месеца по-късно да подкрепи кмет, издигнат от съвсем друга формация. При избора на кмет везните често се накланят не от партийната книжка, а от въпроси като “познавам ли този човек”, “вярвам ли, че може да управлява” и “по-добър ли е от останалите”. Именно тук Белоев би могъл да бъде далеч по-опасен кандидат, отколкото изглежда само през логото на партията, която евентуално би застанала зад него.
Теоретично той би могъл да търси подкрепа на няколко места едновременно – сред избирателите на “Прогресивна България”, сред част от традиционната левица, сред хората, свързани с академичните и професионалните среди, както и сред онези русенци, които на местен вот предпочитат позната фигура пред строго партийна кандидатура. Дали тези групи действително могат да бъдат събрани зад едно име е съвсем друг въпрос. Но ако могат, тогава изборът вече започва да изглежда много по-интересно.
Точно тук “Прогресивна България” би имала важен избор
За нова или бързо растяща политическа сила местните избори винаги са по-труден тест от парламентарните. На национален вот партията продава идея, лидер, посока. На местен вот трябва да покаже човек. И този човек трябва да познава улиците, конфликтите, кварталите, местните зависимости, институциите и онези дребни на пръв поглед теми, които в един град често тежат повече от голямата национална политика.
Затова едно име като Белоев би решило няколко проблема наведнъж. Няма нужда да бъде “налаган” на града, има институционален опит и трудно може да бъде атакуван с аргумента, че не познава местната власт. Но именно това би направило евентуалната му кандидатура и по-сложна – защото човек, който толкова дълго е бил част от институционалния живот на Русе, неизбежно ще трябва да отговаря и за собственото си участие в него. С други думи, Белоев би влязъл в битката с опит, но и с история.
А как би изглеждала сметката с гласовете?
Тук трябва да сме внимателни. Няма социологическо проучване, което да измерва подкрепа за Христо Белоев като кандидат за кмет, защото такъв кандидат към момента няма. Всеки, който днес започне уверено да раздава проценти и да твърди колко точно гласа би получил, по-скоро гадае, отколкото анализира.
Последните местни избори все пак дават ориентир за мащаба на самото състезание, но не и за рейтинга на Белоев. През 2023 г. Пенчо Милков получи 15 267 гласа на първия тур и 17 662 на балотажа. Това не означава, че същите числа ще важат и следващия път – активността може да бъде различна, кандидатите може да са повече или по-малко, политическата ситуация със сигурност няма да бъде същата. Числата показват единствено нещо важно: при традиционно ниската активност на местни избори в Русе не е необходима огромна армия от избиратели, за да се окажеш на крачка от кметския кабинет.
И точно затова появата на кандидат, способен да събере различни групи зад себе си, може много бързо да преобърне предварителните сметки. Особено ако първият тур бъде раздробен между няколко силни имена. В такъв сценарий понякога не печели човекът с най-голямата партийна машина, а този, който успее да бъде приемлив за най-много различни хора.
И тогава стигаме до Пенчо Милков
Ако настоящият кмет реши отново да участва, той ще бъде в съвсем различна ситуация от тази, в която започна през 2019 г. Тогава можеше да говори за това какво ще направи. След два мандата въпросът вече е друг – какво направи. Това е естественият капан на всяко дълго управление: с времето обещанията губят тежест, а резултатите започват да говорят вместо тях.
Точно там би бил и най-уязвимият политически терен за Милков. Не защото всеки проблем на Русе може да бъде стоварен върху един човек – не може. Но когато си кмет в продължение на два мандата, улиците, трафикът, чистотата, инфраструктурата, големите проекти, инвестициите и общото усещане за посоката на града неизбежно влизат в личната ти политическа сметка. Избирателят рядко разпределя отговорността по административни дирекции и законови компетенции. Той вижда града и после вижда кмета.
За Милков това означава, че евентуална следваща кампания вероятно няма да бъде спор между две програми за бъдещето. Много по-вероятно е да се превърне в референдум за вече изминалото време – достатъчно ли беше направено, достатъчно бързо ли се развива Русе и има ли усещане, че градът използва възможностите си. Това са политически въпроси, а отговорът им няма да бъде даден от опозицията или от медиите, а от самите избиратели.
Белоев би бил неудобен съперник по още една причина
Той познава местната власт отвътре. И то не като редови общински съветник, който веднъж месечно влиза в залата, а като председател на Общинския съвет. Познава дневния ред, проектите, бюджетите, мнозинствата, споровете и начина, по който едно предложение стига от идея до решение. Това прави евентуалния сблъсък с Милков много по-необичаен от стандартната битка между действащ кмет и опозиционен кандидат.
Всъщност тук е и най-интригуващата част от цялата хипотеза. Днес Милков и Белоев стоят начело на двете най-видими институции на местната власт – единият на общината, другият на местния парламент. Ако утре се окажат противници, това няма да бъде сблъсък между “властта” и някой напълно външен човек. Ще бъде сблъсък между две фигури, които познават системата, познават града и вероятно много добре познават силните и слабите страни една на друга.
Това би променило и самата кампания. Милков трудно би могъл да представи Белоев като неопитен човек, който не разбира управлението. Белоев от своя страна трудно би могъл да води кампания така, сякаш никога не е бил част от местната политическа система. И точно този баланс би направил подобна битка много по-съдържателна – и много по-непредвидима.
Но има и един риск за Белоев
Колкото по-дълго едно име присъства в публичния живот, толкова по-трудно е да бъде представено като символ на промяната. Ако евентуалната кампания на “Прогресивна България” бъде изградена около тезата за ново начало, логичният въпрос ще бъде доколко човек с толкова дълго участие в местните институции може убедително да носи подобно послание.
Това вероятно би била и една от основните линии срещу него. Не “познава ли Русе”, защото очевидно го познава, а “доколко представлява промяна”. В местната политика обаче това не е непременно фатален недостатък. Понякога избирателите не търсят революция, а човек, когото смятат за достатъчно опитен, но способен да управлява по различен начин. Ако Белоев успее да бъде възприет точно така, тогава дългогодишният му опит може да се превърне от слабост обратно в предимство.
Ами ако всъщност това е кандидатът, който никой още не гледа?
Политическите фаворити невинаги се появяват три години предварително. Често най-силните кандидатури се пазят до момента, в който обявяването им вече има ефект. Днес Христо Белоев не е кандидат за кмет и няма основание да бъде представян като такъв. Но това не пречи да зададем въпроса дали профилът му отговаря на човек, когото една амбициозна политическа сила би могла да потърси.
Отговорът е – да, отговаря. Има разпознаваемост, има опит, познава местната власт, има собствен обществен профил и потенциално би могъл да разговаря с повече от един електорат. Това не го прави бъдещ кмет и дори не го прави бъдещ кандидат. Прави го обаче име, което би било грешка да бъде изключено предварително от политическите сметки.
И ако един ден “Прогресивна България” действително обяви Христо Белоев за свой кандидат, тогава една днешна хипотеза внезапно ще се превърне в съвсем реален въпрос. Не просто дали той може да стигне до балотаж, а дали след два мандата на Пенчо Милков човекът, който в момента председателства Общинския съвет, няма да се окаже този, който е най-близо до ключа за кметския кабинет.
