Срещата на посланиците на страните от ЕС в Брюксел днес не доведе до съгласие за нов етап в преговорите със Сърбия, съобщава БТА. За отварянето на клъстър 3 е нужна единодушна подкрепа, каквато засега няма.
Кои държави са против
Против са били България, Хърватия, Финландия, Естония, Литва, Белгия, Холандия и Швеция. Като аргументи са посочени липсата на върховенство на закона и несъгласието с външната политика на ЕС, включително отказа на Сърбия да въведе санкции срещу Русия, пише сръбската агенция Танюг.
Според сръбската медия Б92, близка до президента Александър Вучич, реакцията в Белград е била силно негативна, а заглавието на публикацията е било “България и Хърватия забиха нож в гърба на Сърбия”.
Какво предлага Брюксел
Европейската комисия предложи преди ден държавите членки да одобрят отварянето на клъстър 3, който обединява осем преговорни глави и е свързан с конкурентоспособността и приобщаващия растеж. Еврокомисарят по разширяването Марта Кос заяви в Европейския парламент, че препоръката е направена заради последните положителни развития в Сърбия.
В същото време още три държави – Люксембург, Латвия и Дания – са заявили, че не са убедени, че клъстър 3 трябва да бъде отворен.
Съмненията за Сърбия остават
Много страни в ЕС продължават да гледат скептично на Сърбия заради проблемите с върховенството на закона, корупцията, свободата на медиите и отказа да се присъедини към санкциите срещу Русия. Френският президент Еманюел Макрон обаче настоява Белград да бъде насърчен по пътя към ЕС.
От ЕК посочиха, че Сърбия все пак сътрудничи с блока за противодействие на заобикалянето на санкциите, оказва значителна подкрепа на Украйна и е засилила политическите контакти на високо ниво с Киев.
Докладът на ЕП
Същия ден Европейският парламент прие с 468 гласа “за”, 116 “против” и 79 “въздържал се” годишния доклад за напредъка на Сърбия към членство в ЕС. В документа се посочва, че процесът остава в застой заради ограничените реформи, отстъплението в демокрацията и недостатъчния напредък по върховенството на закона.
Евродепутатите изразяват и сериозно безпокойство от тесните отношения на Сърбия с Русия и задълбочаващото се сътрудничество с Китай в областта на сигурността и отбраната. Те подчертават, че пълното съответствие с общата външна политика и политика на сигурност на ЕС, включително санкциите срещу Русия, остава задължително условие за присъединяване.
Докладчикът на Европейския парламент за Сърбия Тонино Пицула заяви, че процесът на присъединяване на страната на практика е в застой заради демократичното отстъпление. Сърбия е подала официална кандидатура за членство през 2009 г. и получи статут на страна кандидат през 2012 г.
