У нас народните представители получават основно възнаграждение, което се изчислява по формула, различна от тази в повечето държави в ЕС. Според анализа, цитиран от “24 часа” и NOVA, заплатата на депутатите се формира като средната заплата в обществения сектор се умножи по три.
Най-голяма разлика в ЕС
България е на първо място в Европейския съюз по съотношение между депутатската заплата и минималната работна заплата. Разликата е 6,8 пъти, което според данните е безпрецедентно за Общността.
В повечето държави членки брутното възнаграждение на народните представители е между 2 и 4 пъти по-високо от минималното. За сравнение, в Германия съотношението е около 5 към 1, във Франция – 4 към 1, а в Румъния – 2,7 към 1.
Автоматично увеличение и бонуси
Друг български феномен е, че депутатските заплати се преизчисляват автоматично на всяко тримесечие. В останалите страни това обикновено става най-много веднъж годишно.
Към основната сума се добавят още 1% за всяка година трудов стаж, по 15% за участие в парламентарна комисия и допълнителни средства за научни звания. Върху възнаграждението се начисляват и т.нар. представителни пари – две трети от основната заплата, които не се облагат с данъци.
Има и обратни примери в Европа
Докато в България системата остава щедра, други държави предприемат обратни мерки. В Унгария парламентът наскоро намали брутните основни заплати на депутатите с 40% като част от фискална реформа на премиера Петер Мадяр. В Румъния пък бяха замразени увеличенията в бюджетния сектор, което засегна и депутатските възнаграждения.
В новия български парламент мнозинството също прие временно замразяване на заплатите на народните представители на нивата им от март. В текстовете обаче е оставена възможност те да бъдат повишени отново при приемането на редовния бюджет, в съответствие с политиката по доходите в бюджетната сфера.
