При състоянието сухожилието се движи трудно през стеснено пространство в основата на пръста откъм дланта. Както описва Дир БГ, диагнозата не се поставя само заради единично щракване, а се преценява според оплакванията и прегледа.
Как възниква и как се проявява
Сухожилията свързват мускулите на предмишницата с костите на пръстите и се плъзгат през анатомични канали, придържани близо до костите от пръстеновидни връзки. При стенозиращ теносиновит често се удебелява връзката A1 в основата на пръста, а понякога се променя и самото сухожилие. Така сухожилието среща съпротивление при движение и може временно да заседне.
Когато сухожилието премине рязко през стеснения участък, се чува характерното щракване. Причината не е в ставата, а в затрудненото плъзгане на сухожилието.
При леките прояви има периодично прещракване или затруднено движение, а понякога и болка в основата на пръста откъм дланта или осезаемо уплътнение. При по-тежко протичане пръстът може да засяда при сгъване или разгъване, да се освобождава сам или с помощта на другата ръка, а понякога да остане свит. Обикновен звук от ставата без болка и ограничено движение сам по себе си не е достатъчен за диагноза.
Диагноза и рискови фактори
Стенозиращият теносиновит е честа причина за механично засядане, но не е единствената. Артрозните промени могат да предизвикат болка, скованост и прещракване, като проблемът тогава е в ставата. След травма симптомите обикновено започват внезапно и може да са съпроводени с болка, оток или посиняване. Контрактурата на Дюпюитрен, наричана и “викингска болест”, причинява постепенно свиване на съединителната тъкан в дланта и затруднява разгъването на пръстите.
При типичен стенозиращ теносиновит лекарят обикновено поставя диагнозата чрез оплакванията и физикален преглед. Образни изследвания най-често не са необходими, но може да бъдат назначени при съмнение за друго заболяване или травма.
Състоянието се среща при приблизително 2-3% от хората и е по-характерно за възрастта между 40 и 60 години. По-често засяга жените, а чести локализации са палецът и безименният пръст. Рискът е по-висок при хора със захарен диабет и при някои ревматични заболявания, включително ревматоиден артрит.
Какво може да се направи
При единично щракване без болка, оток или ограничение на движението не винаги е необходим незабавен преглед; може да се проследи дали симптомът ще се повтори. При периодично засядане и болезненост е разумно временно да се ограничат движенията, които провокират оплакванията, особено продължителното силно стискане. Не бива блокираният пръст да се разгъва насила, защото това може да засили болката и дразненето.
При повтарящи се или усилващи се симптоми, както и когато те пречат на ежедневните дейности, е необходим преглед при ортопед или специалист по хирургия на ръката. По-бърза оценка е нужна, ако пръстът остане трайно блокиран, оплакванията са след травма или има значителен оток, зачервяване и силна болка. При повишена температура трябва да се изключи инфекция, която изисква различен, понякога спешен подход.
При леки случаи лечението може да започне с ограничаване на провокиращите движения и ортеза или шина, често използвана през нощта. Нестероидните противовъзпалителни средства могат да облекчат болката, но не непременно премахват стеснението. Упражнения за подвижност също могат да бъдат включени, ако се изпълняват внимателно, без насилване на блокирания пръст.
При по-изразени оплаквания често се прилагат кортикостероиди локално в областта на сухожилието, за да се намалят възпалението и отокът. Методът води до трайно подобрение при значителна част от пациентите, но може да е по-малко ефективен при диабет, дългогодишни оплаквания и по-тежки структурни промени. Понякога инжекцията се повтаря; ако лечението не помогне или пръстът остане трайно блокиран, може да се освободи хирургично стеснената пръстеновидна връзка.
Операцията обикновено е амбулаторна и се извършва с местна анестезия. Движението започва да се възстановява почти веднага, но остатъчната чувствителност и скованост могат да продължат известно време. При част от пациентите симптомите отзвучават и без медикаментозно или хирургично лечение: в проучване, публикувано в списание Plastic Surgery, при малко над половината проследени пациенти те изчезнали за около 8 месеца след първоначалната консултация. Това не означава непременно, че всички структурни промени са изчезнали, нито изключва повторна поява на симптомите.
