Kid Consulting
Начало » Болестта на Мениер няма окончателно лечение, но симптомите могат да се контролират
Здраве и красота

Болестта на Мениер няма окончателно лечение, но симптомите могат да се контролират

Болестта на Мениер няма окончателно лечение, но симптомите могат да се контролират
Кадър: iStock by Getty
Няма лечение, което надеждно да отстранява причината за болестта на Мениер и да гарантира пълно излекуване. При някои пациенти пристъпите намаляват или настъпват продължителни периоди на ремисия, а при други е необходимо последователно лечение.

Точната причина за заболяването остава неизяснена, а ходът му е различен при отделните пациенти. В обзорен материал, публикуван от Дир БГ, се посочва, че целта на лечението е да облекчи световъртежа, да намали честотата на пристъпите и да съхрани слуховата функция.

Болестта се свързва с вътрешното ухо и обикновено се проявява с пристъпи на световъртеж, промени в слуха и шум или усещане за натиск в ухото. Продължителен период без пристъпи не означава непременно пълно оздравяване, тъй като слуховата загуба може да продължи да се задълбочава.

Диагностика и симптоми

За сигурна диагноза според критериите, разработени през 2015 г., са необходими най-малко два спонтанни пристъпа на световъртеж с продължителност от 20 минути до 12 часа, невросензорна загуба на слуха в ниските и средните честоти, документирана чрез аудиометрия, променливи слухови симптоми в засегнатото ухо и липса на по-подходящо обяснение. Диагнозата остава предимно клинична: магнитнорезонансното изследване с контраст може при определени условия да покаже ендолимфатичен хидропс, но само по себе си не потвърждава и не изключва заболяването.

Пристъпите могат да са съпроводени с гадене, повръщане, изпотяване и нестабилност. В началото слухът често се влошава по време на пристъп и частично се възстановява след него, но с напредването на заболяването загубата може да стане трайна. Болестта обикновено започва в едното ухо, но може да засегне и другото; според американския Национален институт по глухота и други комуникационни нарушения двустранно засягане се среща при приблизително 15-25% от пациентите.

Не всеки световъртеж е болест на Мениер. Лекарите трябва да я разграничат от други състояния, включително доброкачествен пароксизмален позиционен световъртеж, вестибуларна мигрена, вестибуларен неврит и лабиринтит. При първи, внезапен или необичайно тежък пристъп е необходима медицинска оценка, защото световъртежът може да има и други причини, сред които инсулт.

Възможности за лечение

При тежък пристъп лекар може да предпише за краткосрочна употреба лекарства срещу вестибуларните симптоми и, при необходимост, срещу гадене и повръщане. Те облекчават проявите, но не лекуват самото заболяване; продължителната им употреба извън пристъпите не се препоръчва рутинно.

За профилактика понякога се използват бетахистин или диуретици. Тези възможности присъстват в клиничните препоръки, но доказателствата за ефективността им не са достатъчно убедителни, за да се очаква еднакъв резултат при всички. При продължаващи тежки симптоми могат да се обсъдят кортикостероидни инжекции в средното ухо, а при устойчиви и инвалидизиращи пристъпи – гентамицин, който потиска функцията на засегнатия вестибуларен апарат, но носи риск от допълнително увреждане на слуха. Оперативни методи се запазват за внимателно подбрани пациенти, при които другите подходи не са помогнали.

При остатъчно нарушение на равновесието може да помогне специализирана вестибуларна рехабилитация. При значителна слухова загуба се обсъждат слухови апарати и други слухопротезни решения.

Самопомощ и безопасност

Не е известен доказан начин за предотвратяване на самото заболяване. След поставяне на диагнозата лекарят може да препоръча индивидуални мерки, като ограничаване на солта, равномерно разпределяне на храненията, избягване на прекомерна употреба на алкохол и кофеин, отказ от тютюнопушене и редовен сън. Научните данни за ефекта на тези промени са ограничени и те не бива да се приемат като универсално ефективна профилактика.

Дневникът на пристъпите, слуховите оплаквания, съня, храненето и възможните провокиращи обстоятелства може да помогне на пациента и лекаря да проследят симптомите. Не всеки пристъп обаче има разпознаваем провокатор.

При силен световъртеж човек трябва да прекрати дейността си и да седне или легне на безопасно място, за да намали риска от падане. Не бива да шофира или да работи с машини по време на пристъп. Ако повръщането не позволява прием на течности или има признаци на обезводняване, е необходима медицинска помощ. Първи пристъп на силен световъртеж и внезапна загуба на слуха също изискват спешна лекарска оценка.

Още статии

  • Намерете ни във Фейсбук