В интервю за Дир БГ социологът от “Алфа Рисърч” коментира, че хората са притиснати от растящите цени и очакваните зимни сметки, но са съсредоточени върху справянето поотделно. По думите ѝ това не означава, че социално напрежение не може да се прояви внезапно.
Димитрова посочва рекордната избирателна пасивност като най-важния социален факт от изборите. Според нея на президентския вот не е имало активна протестна вълна, а пасивно разочарование, изразено и чрез отказ от гласуване.
Социологът отбелязва, че гласувалите за Илияна Йотова са малко под 1,1 млн., или около 20% от пълнолетното население в страната, ако се вземат предвид приблизително 5,5 млн. души, които живеят в България. Тя сравнява този дял с близкия по стойност кредит на доверие към кабинета и го определя като признак за приглушено социално недоволство.
Според Димитрова е подвеждащо правителството да се успокоява, че изборите не са били вот на доверие или недоверие към него. Тя посочва недоволството от икономическите и финансовите мерки и нарастващите цени, както и очакванията за зимните сметки. По нейната оценка най-бедните ще получат някакви компенсации, предприемачите ще бъдат пренебрегнати, а средните слоеве ще бъдат демотивирани.
Разделения и политически промени
В анализа си на изборите и срещата във Варна между премиера Румен Радев и председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен Димитрова посочва, че различията по конфликта в Украйна се откроиха ясно. След разделенията в президентската кампания и трагичната катастрофа на магистрала “Тракия”, смята тя, все повече български граждани ще застават на страната на жертвите.
По думите на социолога парламентарната демокрация е запазила основите си, но партийната система се е променила значително. Основните партии от началото на демокрацията или вече не съществуват, или са изгубили съдържание, или са извън парламента. Тя определя изборите като проява на реинтеграция на ляво-националистическото пространство и продължаваща фрагментация на проевропейските десни и либерални партии.
Димитрова посочва, че според нея разделенията в обществото и страховете са били усилвани съзнателно по време на изборите. Тя смята, че посланието за борба с олигархията, подобно на по-ранната борба с номенклатурата, е останало печелившо в предизборната реторика, но не и след изборите.
По отношение на евентуално обединяване на десните партии тя определя единна кандидатура на ПП, ДБ и ГЕРБ като нереалистично очакване заради натрупаните разделения и подозрения. Според нея общият вот за Андрей Гюров е малка стъпка, а взаимната подкрепа за кандидат, достигнал до балотаж на местни избори в големите градове, може да бъде следваща. Димитрова смята също, че нова партия около Гюров би могла да ускори фрагментацията в това политическо пространство.
В заключение социологът предупреждава, че липсата на видима готовност за масови протести не изключва внезапно социално напрежение. По нейните думи големите социални вълнения почти никога не са били прогнозирани.
