Вижте публикацията в Instagram
Елеонор е била омъжена за Хъмфри от Ланкастър, един от най-влиятелните претенденти за трона при крал Хенри VI. Както разказва Дир БГ, обвиненията се появяват, когато влиянието на съпруга ѝ започва да отслабва.
Срещу херцогинята са повдигнати 18 обвинения. Сред тях са набавяне на магически отвари, поръчване на астрологическа карта, която да предскаже смъртта на краля, и изработване на восъчна фигура с цел да му бъде причинена вреда. Некромантията е опит за получаване на скрито знание чрез призоваване на духовете на мъртвите.
Елеонор признава, че е получила от Марджери Джордмейн отвари, предназначени да подпомогнат зачеването. Възможно е признанието да е било опит да представи действията си като личен въпрос, а не като част от заговор срещу краля. В предполагаемия заговор е замесен и ученият и астролог Роджър Болингброк.
Случаят остава предмет на спор. Според редица историци обвиненията са имали предимно политически характер, а доказателствата може да са били манипулирани. Историкът Юан Роджър поставя под съмнение показанията на Болингброк, които според него може да са били дадени под изтезания. Той определя обвиненията като част от клеветническа кампания срещу Елеонор, уязвимото място на съпруга ѝ.
Писателката Филипа Грегъри предлага различен прочит в романа си “Кралската вещица”. Тя представя Елеонор като амбициозна жена, която сама извършва магически ритуал с восъчна фигура на краля и се стреми да изгради собственото си бъдеще. Грегъри смята, че има доказателства за действия, които по онова време биха били определени като магьосничество, но подчертава, че това не означава непременно, че всички обвинения са били верни.
Херцогинята е осъдена на доживотен затвор и е принудена да премине през три дни публично покаяние. Боса, само по риза и с тежка восъчна свещ, тя трябва да върви през Лондон. Болингброк е екзекутиран, а Марджери Джордмейн е изгорена на клада.
Според историците интересът на Елеонор към астрологията и некромантията е станал особено опасен, когато се е преплел с политическите амбиции на Хъмфри. Роджър посочва, че обвиненията в магьосничество са били използвани и срещу други знатни жени, сред които Елизабет Уудвил.
Процесът има последици и отвъд съдбата на Елеонор: той допринася за развитието на правни механизми, използвани по-късно при преследването на обвинени в магьосничество и измяна. Грегъри смята, че Елеонор е можела да бъде добра кралица, като изтъква нейната проницателност и умението ѝ да изгражда отношения.
