Европейската комисия подготвя нови мерки за земеделието, а според източникът Дир БГ фокусът е върху по-устойчиво производство, адаптация към климатичните промени и използване на изкуствен интелект в сектора.
Урсула фон дер Лайен заяви в речта си за състоянието на съюза за 2026 г., че европейските фермери са “най-добрите в света” и че Брюксел ще ги подкрепя “по всяка стъпка от пътя”. Тя посочи още, че Европа се затопля два пъти по-бързо от средното за света и че жегите и пожарите вече удрят пряко земеделието.
Вода и технологии
Фон дер Лайен обяви, че един от проектите на Комисията ще бъде нова Европейска инициатива за водата. По думите ѝ от водата зависи реколтата, а добитъкът не може да оцелее без нея.
Тя включи земеделието и селскостопанските продукти сред секторите, в които ЕС ще търси по-ефективно използване на изкуствения интелект. Речта ѝ беше следена на голямото европейско селскостопанско изложение на открито в Тъламор, ирландския окръг Офали, проведено от 15 до 17 септември.
Спорът за новата политика
Ирландия, която председателства Съвета на ЕС до края на декември, иска още през октомври политическо съгласие по ключови елементи от Общата селскостопанска политика за периода 2028-2034 г.
Дъблин настоява за по-голяма гъвкавост при разпределянето на средствата за фермерите при кризи като жегата и сушата от това лято. От своя страна Комисията поставя акцент върху младите фермери, малките стопанства и жените, които искат да влязат в сектора.
Ирландският евродепутат Мария Уолш подчерта, че земеделските политики засягат всички европейски граждани. Тя посочи, че бъдещата рамка трябва да улесни младите хора да започнат да обработват земя и да получават по-бързо финансиране.
Уолш даде пример с млечна ферма, при която за млад фермер навлизането в сектора може да струва около 1 милион евро. Според нея правилата за Общата селскостопанска политика трябва да са по-дългосрочни и по-предвидими.
Как изглежда моделът
Като пример за бъдещото стопанство Брюксел посочва семейната млечна ферма на Мили и Колъм Макинтайър. Там с европейски средства са монтирани два робота за доене и 100 слънчеви панела, които намаляват разходите за ток през лятото.
Фермата има 105 млекодайни крави и е в семейството от 1936 година. Тя е оценена за устойчивост, защото съчетава модерни технологии с традиционната за Ирландия пасищна система.
На няколко километра Кен Гил развива друга семейна ферма с около 120 животни. Той произвежда биологично говеждо месо и биологични овесени ядки и казва, че е преминал към биопроизводство, защото му подхожда и е устойчиво при кризи.
В България ситуацията е различна, коментира Симеон Караколев, заместник-председател на Българската аграрна камара и съпредседател на Националната овцевъдна и козевъдна асоциация. По думите му страната още няма ясен класификатор за малки и средни стопанства и липсва национална цел за запазване на хората по селата.
Милена Раева, съпредседател на Българската асоциация по биологично животновъдство, посочи, че най-големият проблем за животновъдството е липсата на земя и реално разпределение на пасищата. Тя допълни, че държавите членки вече имат по-голяма свобода да насочват подпомагането според местните нужди.
Според Караколев, ако България следва ясни национални цели и съобрази мерките с тях, животновъдството може да обърне тенденцията си в рамките на 5 години.
Съдържанието е предоставено от европейската радиомрежа Euranet Plus и е продуцирано от БНР.
