Правилата задължават болници, енергийни дружества, банки и транспортни компании да управляват киберриска си, а сигурността на устройствата трябва да се предвижда още при проектирането. Това съобщава Дир.бг в материал, продуциран от БНР за европейската радиомрежа Euranet Plus. Информацията е от Дир БГ.
Според експерта по ИТ право проф. Георги Димитров законите не могат да спрат хакерите, но могат да направят атаките по-трудни и скъпи. Той посочва, че България е въвела NIS2 с близо година и половина закъснение, а основният проблем е прилагането на правилата.
Хибридни атаки и уязвими устройства
Европейската авиация е била подложена на поредици от фалшиви бомбени заплахи, изпратени по интернет. Разузнавателни служби и експерти по сигурност все по-често разглеждат подобни инциденти като част от координирана хибридна кампания, а не като изолирани хулигански прояви.
Рийс Джоунс от компанията за авиационна сигурност Osprey каза пред БНР, че групата “Мъжка държава” е отрекла участие в поемането на отговорност. По думите му е възможно зад него да стоят приемници на групата, отцепници или изкуствено създадена клетка; той добави, че няма официално потвърждение от европейска разузнавателна служба за връзка с руска хибридна кампания.
Киберекспертът Ангел Астаков обясни, че хладилни витрини могат да бъдат превзети дистанционно, ако са оставени с подразбиращи се пароли. При описан случай във Франция хакери са удължили работата на нагревателите за размразяване и температурата е достигнала 50-60 градуса; имало е и пожари.
Астаков отбеляза, че изкуственият интелект и незащитеното настройване на устройствата могат да увеличат уязвимостите. Според него потребителите трябва да изградят навик да сменят паролите на умните си устройства, тъй като сигурността може да бъде обезсмислена при неправилна инсталация.
Изисквания и отговорност
Актът за киберустойчивост обхваща устройствата, а NIS2 – управлението на киберриска в ключови сектори. Изискванията важат и за компании извън ЕС, ако продават на европейския пазар; при недостъпен производител отговорността може да падне върху вносителя или търговеца в Европа. Надзорните органи могат да спрат продажбата или да наредят изтегляне на продукт.
Проф. Димитров посочи, че санкциите могат да включват глоби до 10 милиона евро или 2% от оборота за операторите на съществени услуги, забрана за продажба и лична отговорност на управителите. Той добави, че правилата за отговорност за дефектни стоки вече обхващат и софтуера, като липсата на актуализация за сигурност може да се счита за дефект.
Според експерта ефективният контрол изисква държавните органи да разполагат с експертиза и реален надзор. Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен призова за протокол за бърза реакция при хибридни ситуации, който да позволява мобилизация на инструментите на ЕС и опора на европейската солидарност.



















