Преди предстоящите избори в редица европейски държави и новата зима за Украйна става все по-важно съюзниците ѝ да изградят работеща дългосрочна подкрепа, пише германският в. “Велт”.
Париж и Лондон търсят обща линия
Еманюел Макрон и подалият оставка британски премиер Киър Стармър опитват да укрепят европейската помощ за Киев, но засега не успяват да обединят напълно партньорите си.
На 14 юли 500 военнослужещи от страните в т.нар. “Коалиция на желаещите” участваха във военния парад в Париж, а на трибуната Макрон събра около себе си 30 държавни и правителствени ръководители, сред които Володимир Зеленски и Фридрих Мерц.
В понеделник в Дома на инвалидите около 35-те членове на коалицията се договориха за коалиция за противоракетна отбрана и за маневри на планираните многонационални сили за Украйна.
Единството обаче има пукнатини. Българският премиер Румен Радев отказа подкрепа на съюзниците и заяви, че страната му вече не иска да бъде част от алианса.
Недостиг на ПВО и спорни решения
Според Яна Кобзова от Европейския съвет за външна политика прозорецът за действие е кратък. Тя посочва, че ЕС е одобрил заем от 90 милиарда евро за нуждите на Киев и част от разходите за отбрана до 2027 г.
До края на годината трябва да бъдат създадени структури за по-трайна помощ, преди предизборните кампании да ограничат възможностите за решения. “Става дума за кратък прозорец от няколко месеца”, казва Кобзова.
Най-остър остава проблемът с противовъздушната отбрана. Юни е бил най-смъртоносният месец за цивилни от април 2022 г. насам, като 293 души са загинали при руски атаки. Американските системи “Пейтриът” са дефицитни, а войната в Иран допълнително е изострила недостига.
Кобзова определя решението на десет държави, включително Германия, да създадат коалиция за противоракетна отбрана като част от промяната в архитектурата на сигурността, с която Киев и европейците искат да намалят зависимостта си от САЩ.
Тя допълва, че новият съюз няма да помогне на Украйна още тази зима, но може да съкрати дългите срокове за доставка на “Пейтриът”.
Зеленски е получил и обещание от Доналд Тръмп за производство на системи “Пейтриът” по лиценз в Украйна, но това също може да отнеме години.
Полша засега не участва в алианса за противоракетна отбрана. Според говорител на правителството причината е, че инициативата е преди всичко индустриално-политическа и Варшава е готова да се включи, когато полските компании предложат подходяща оферта.
Мнозина свързват това с напрежението между Варшава и Киев след решението на Зеленски да присъди на елитна украинска част званието “Герои на УВА”.
Неясни остават и плановете за международни войски, които да подсигурят евентуално примирие. През есента в Полша за първи път трябва да бъдат симулирани прехвърляне на войски и процеси по вземане на решения.
Германия остава предпазлива към идеите, лансирани от Великобритания и Франция. Берлин първо отказа участие в ученията, но по-късно съобщи, че все пак ще се включи.
Това обаче не е фундаментална промяна. Правителството в Берлин подчертава, че става дума за “щабно учение в малък мащаб”, а за бъдеща мисия в чужбина ще е нужно одобрение от Бундестага.
Според “Велт” именно следващите месеци ще покажат дали Европа може да запази натиска и подкрепата за Украйна в момент, когато ключови лидери и правителства са на изхода на мандатите си.
