Според информацията, цитирана от Дир БГ, за европейско представителство са посочени Великобритания, Германия, Франция, Италия и Полша, както и Европейската комисия и Европейският съвет. Конкретните участници обаче все още не са определени.
В анализ за в. “Сънди Таймс” Марк Галеоти пише, че руското предложение за обсъждане на по-широкия контекст на сигурността може първоначално да е било тактически ход, но също така да се превърне във възможност за преговори. За целта според него Европа трябва да представи убедителна позиция.
Промяна в дневния ред
Европейски длъжностни лица пристигнаха на преговорите в Абу Даби, но не участваха в разговорите. Руският главен преговарящ Владимир Медински се пошегува, че “ако са дошли тук като туристи, нека си поприказват в бара на хотела”.
Преговорите през изминалата седмица не доведоха до конкретен пробив, освен споразумение за размяна на пленници. Според Галеоти обаче Москва и Вашингтон променят подхода си: Русия представя войната като част от по-широк проблем, свързан със сигурността, без да се отказва от териториалните си претенции към Украйна.
Москва отново повдигна предложенията си от 2021 г. Те включват ангажимент НАТО да не се разширява, което би изключило Украйна от бъдещо членство, и връщане на силите на алианса към позициите им отпреди 1997 г. Това според текста не би означавало изключване на държавите от Централна и Източна Европа от НАТО, а изтегляне на силите на алианса от тяхна територия.
Украинският президент Володимир Зеленски съобщи, че американските преговарящи са предложили изтегляне на украинските войски от източния Донбас в замяна на членство в НАТО. Галеоти отбелязва, че за Путин това може да е прекалено голяма отстъпка и че засега няма признаци той да е готов да обсъжда присъединяването на Украйна към алианса.
Възможно е руските предложения за НАТО да са опит за удължаване на преговорите или начална позиция за пазарлък. Някои източници в Москва предполагат, че те са се върнали на дневен ред, след като американските пратеници са се съгласили да разширят обсъжданите теми и са попитали какво конкретно включва този подход.
Кой ще представлява Европа
Според наличната информация европейската група би включвала петте най-големи военни сили в Европа, Европейската комисия и Европейския съвет. Все още не са посочени конкретни лица, а различията между държавите и въпросът за националното представителство остават пречки.
Галеоти посочва, че Москва не смята Кая Калас за надежден събеседник заради острата ѝ реторика, а някои държави от ЕС се опасяват, че участието ѝ би затруднило напредъка. Като възможен кандидат се споменава председателят на Европейския съвет Антониу Кошта, който също е бил критикуван за опити за неформални контакти с Москва. Финландски дипломат обобщава противоречието така: “Всички, които са готови да водят преговори с Русия, биват критикувани за това, докато онези, които сега се борят да седнат на масата за преговори, изглежда всъщност не искат да разговарят с руснаците”.
Според анализа Белият дом също е проявил по-голяма готовност да включи европейските си съюзници, след като опитите на президента Доналд Тръмп да постигне договореност между лидерите не дали резултат. Предстояща среща на върха в Шенжен с участието на Тръмп, Путин и Си Цзинпин била възприемана като възможност за споразумение, но китайският лидер заявил пред германския президент Франк-Валтер Щайнмайер, че войната е европейски конфликт и европейците трябва да са на масата за преговори.
Вместо това се очаква тримата лидери да обсъдят войната в Иран и разпространението на ядрено оръжие. Договорът за контрол над ядрените оръжия между САЩ и Русия изтекъл през февруари и все още не бил подновен. Галеоти също отбелязва, че работата на новия Конгрес, контролиран от демократите, вероятно ще ограничи свободата на действие на Тръмп по отношение на Русия и Украйна.
Какво може да предложи Европа
Според Галеоти европейското единство досега се е опирало на общи декларации за подкрепа на Украйна “колкото е необходимо”, без да се обсъждат някои от най-трудните въпроси. Той смята, че това вече не е достатъчно и че прекратяването на войната ще изисква трудни морални и политически компромиси, както и конкретни предложения.
В анализа се посочва, че Русия може да издържи натиска още поне година, докато Украйна я очаква сурова зима. Според текста на всеки удар на Украйна по руската инфраструктура Москва отвръща с 15, а европейската икономика стагнира и популистки, често по-промосковски партии набират сила.
Галеоти определя като недостатъчни новите санкции и едностранните искания Русия да изтегли войските си и да прекрати бомбардировките. Според цитирания от него представител на НАТО “никой в Европа не вярва сериозно, че това е възможно”.
Като възможни елементи на по-широко споразумение анализаторът посочва демилитаризация на приграничните райони, по-голяма прозрачност и възобновяване на консултациите между НАТО и Русия. Подобна договореност би могла според него да позволи на Путин да се откаже от искането Украйна да предаде последната част от Донбас, представяйки това пред поддръжниците си като размяна срещу по-широки отстъпки.
Галеоти подчертава, че такава възможност зависи от това дали Москва изобщо има интерес към по-широка договореност и дали тя би била съвместима с реални гаранции за сигурността и суверенитета на Украйна. Тези въпроси, заключава той, могат да се изяснят само чрез преговори, а Европа трябва да реши както кой ще участва, така и каква позиция ще защитава.
