Марич учи математика и физика в Политехническото училище в Цюрих, където среща Айнщайн. Както разказва Дир БГ, писмата им свидетелстват за общи научни интереси, но сами по себе си не доказват, че тя е съавтор на неговите теории.
Родена през 1875 г. в Тител, Марич е сред малкото жени от своето време, които получават достъп до подобно образование. През 1896 г. тя започва следването си в Цюрих, където двамата с Айнщайн разговарят за физика и математика и изграждат връзка, основана на споделени интереси.
Писмата им съдържат изрази като “нашата работа” и “нашата теория”. Някои изследователи ги приемат като знак, че Марич е участвала в ранните научни занимания на Айнщайн; други подчертават, че запазените документи не потвърждават съавторство. Сигурно е, че тя е била образована и се е интересувала от науката, но мащабът на евентуалния ѝ принос не може да бъде установен.
Вижте публикацията в Instagram
Семейство и раздяла
През 1901 г. Марич забременява, а през януари 1902 г. ражда дъщеря им Лизерл. По-късната ѝ съдба остава неизвестна: историците предполагат, че е била дадена за осиновяване или е починала в ранна детска възраст, но няма окончателно потвърждение.
Марич и Айнщайн се женят в Берн на 6 януари 1903 г. През 1904 г. се ражда синът им Ханс Алберт, а през 1910 г. – Едуард. Докато Айнщайн работи в Швейцарското патентно ведомство и публикува през 1905 г. трудове върху фотоелектричния ефект, Брауновото движение и специалната теория на относителността, Марич поема все по-голяма част от грижите за дома и децата.
Около 1912 г., докато още е женен за Марич, Айнщайн започва връзка с братовчедка си Елза Льовентал, която живее в Берлин. През 1914 г. той приема научна позиция там, а Марич се връща в Цюрих с двамата им синове. Бракът им е официално прекратен през 1919 г.; няколко месеца по-късно Айнщайн се жени за Елза.
Нобеловата награда и по-късните години
При развода Айнщайн се съгласява, че ако получи Нобелова награда, паричната ѝ стойност ще бъде предназначена за Марич. Тя трябва да издържа синовете им, а Едуард се нуждае от продължителни медицински грижи поради сериозно психично заболяване. През 1922 г. Айнщайн получава Нобеловата награда за физика за 1921 г., а средствата стават финансова опора за бившата му съпруга.
Марич използва парите за недвижими имоти в Цюрих, но лечението на Едуард и ежедневните разходи я принуждават постепенно да продава имотите. Тя започва да дава частни уроци, а според биографичните сведения издръжката от Айнщайн не винаги пристига редовно. Финансовото споразумение също не е било напълно безусловно: достъпът до капитала е бил обвързан с условия и съгласието на Айнщайн.
Марич умира в Цюрих на 4 август 1948 г., на 72-годишна възраст. Интересът към писмата и документите ѝ се засилва десетилетия по-късно, но спорът за научния ѝ принос остава неразрешен. Наличните сведения подкрепят извода, че двамата са споделяли научни разговори и интереси, но не доказват, че тя е съавтор на теорията на относителността.
