Според публикация на Дир БГ филмът е създаден по пиеса на драматурга от Глазгоу Греъм Мофат и е заснет с технологията на лондонската компания De Forest Phonofilm.
Мофат се обръща към компанията през 1925 г., за да превърне дебютната си пиеса във филм. Системата записва синхронизирания звук директно върху лентата, но тогава обикновено се използва за кратки изпълнения, а не за пълнометражни продукции.
Семейство Мофат планира 45-минутен филм с цялата театрална трупа и синхронизиран звук и диалог през цялото действие. Сред шестимата актьори са съпругата на Греъм, актрисата Маргарет Мофат, и дъщеря им Уинифред; роля има и семейното куче.
Вижте публикацията в Instagram
След неуспешна частна прожекция заради технически проблеми продукцията е показана пред публика на 11 октомври в Synod Hall в Единбург. Рекламирана е като “страхотен говорещ филм за викторианския живот в Шотландия”.
Изследователят разказва пред BBC, че зрителите са били предупреждавани да не влизат по средата на прожекцията и да не разговарят. Запазените рецензии сочат, че и професионалните критици били изумени от филма.
“Скотсман” съобщава, че филмът остава на екран цяла седмица и че “движението и звукът са перфектно синхронизирани”. Вестникът хвали и хумора на Мофат, а репортер присъства на повторна прожекция.
Според Джейкъбс продукцията е забравена, след като нелоялен разпространител я пуска отново през 1933 г., представяйки я за нов филм. Мофат печели дело срещу него през 1935 г. и получава обратно всички копия. След това филмът вероятно не е показван публично.
Греъм Мофат умира в Кейптаун през декември 1951 г., без да заснеме друг филм. Пиесата му “Bunty Pulls the Strings” става хит на Бродуей, но приносът му към киното остава непризнат.
По думите на Джейкъбс единственото известно запазено копие на “Till the Bells Ring” се намира в архива на Британския филмов институт в Хартфордшър. Институтът го придобива преди повече от 50 години; оттогава то не е показвано нито публично, нито на частни прожекции.
Изследователят се надява филмът да бъде проучен и реставриран, както и да бъдат открити други запазени материали. Според него това би помогнало на семейство Мофат да получи признание за постижението си.
В “Till the Bells Ring” първа говори героинята Аги: “Още една сутрин, а от него няма и следа. Господи! Слънцето вече изгрява. Време е да се облечем за църква!”
