След дълги преговори страните членки удължиха санкциите срещу Русия заради нарушаването на териториалната цялост, независимостта и суверенитета на Украйна с 3 години вместо с 6 месеца, както досега. Латвия се въздържа, а според БНР решението е било взето след силен дипломатически натиск.
Евродепутатът от “Обнови Европа” Иварс Ийабс определи българското настояване патриарх Кирил да бъде изваден от 21-ия санкционен пакет като “много лошо”. Директорът на Центъра за геополитически проучвания в Рига Марис Анджанс каза, че това буди “много голямо съжаление”.
Защо Латвия отстъпи
Ийабс обясни, че запазването на ветото би означавало спиране на санкциите за всички 3000 лица в списъка. По думите му Латвия е приела компромиса, за да запази останалите ограничения, но е недоволна от начина, по който е бил постигнат.
Според Анджанс страната е била изправена пред сериозен натиск, след като Литва, Естония и останалите държави вече са били съгласни. Той допълни, че Франция вероятно е предложила и допълнителни компенсаторни механизми.
Френският ангажимент
По думите на Ийабс Латвия е готова да се включи във френската инициатива за сътрудничество в сигурността, отбраната и ядреното възпиране. Той посочи, че Франция вече участва в защитата на въздушното пространство над Балтийските държави.
Анджанс припомни, че френски изтребители са свалили първия дрон над Латвия и патрулират в региона. Според него Латвия може да получи по-голяма подкрепа за противовъздушната отбрана.
Спорът за санкциите в ЕС
Ийабс подчерта, че в ЕС няма механизъм, който да принуди държава да се съгласи, и настоя санкциите да се разглеждат като инструмент срещу руски агенти на влияние, а не като мярка срещу “честни бизнесмени”. Той поиска по-гъвкаво вземане на решения, включително чрез квалифицирано мнозинство.
В разговора беше засегнато и българското искане патриарх Кирил и олигархът Вагит Алекперов да бъдат извадени от 21-ия пакет. Ийабс заяви, че това е неприятен епизод, защото патриархът е яростен поддръжник на руската инвазия в Украйна.
В края на разговора той предупреди, че балтийските държави остават най-уязвимото звено в НАТО и че в Латвия има и проруски партии, които вероятно ще запазят влияние сред част от избирателите.
Съдържанието е предоставено от европейската радиомрежа Euranet Plus и е продуцирано от БНР.
Чуйте новия епизод от поредицата на Euranet Plus
