Гласуването на 25 октомври беше удължено с два часа заради проблеми с транспортирането на избиратели до секциите. Около 159 милиона бразилци имаха право на глас, предава Дир БГ.
Победата е обрат след първия тур, на който Флавио Болсонаро, син на бившия президент Жаир Болсонаро, получи повече гласове от Лула. Според БТА Лула е първият кандидат след възстановяването на демокрацията в Бразилия през 80-те години на миналия век, който печели президентските избори, след като е завършил втори на първия тур.
Лула да Силва, 80-годишен бивш металург и синдикален лидер, управлява страната от 2003 до 2011 г. и се завърна на власт през 2023 г. Между 2018 и 2019 г. той излежава присъда по обвинения в корупция, която впоследствие е отменена. След това успява да се кандидатира отново и побеждава Жаир Болсонаро на изборите през 2022 г.
Според социолози по-високата от очакваното избирателна активност е допринесла за победата на Лула. По време на кампанията той изтъква намаляването на бедността и социалното неравенство, както и рекордно ниските равнища на безработица, неграмотност и обезлесяване през третия му мандат. Сред обещанията му бяха безплатен обществен транспорт през почивните дни и 15% увеличение на социалните помощи по една от основните правителствени програми.
Ройтерс отбелязва, че победата на Лула е пречка пред разширяването на влиянието на американския президент Доналд Тръмп в Латинска Америка. През последните години редица десни правителства в региона възприеха политиката на Вашингтон по въпросите на сигурността и миграцията.
Предизвикателства пред новия мандат
Четвъртият мандат на Лула може да бъде най-трудният му досега. На парламентарните избори Бразилия избра най-консервативния си Конгрес от възстановяването на демокрацията насам. Либералната партия на Болсонаро и съюзниците ѝ могат да разполагат с над 280 места в долната камара и до 50 в Сената, което би им осигурило мнозинство и в двете камари.
Според Оливер Щюнкел, преподавател по международни отношения във фондация “Жетулио Варгас” в Сао Пауло, това може сериозно да ограничи възможностите на президента да провежда политиката си. Той прогнозира затруднения при назначенията във Върховния съд и управлението на парламентарните коалиции, както и опасност от процедура по отстраняване на президента.
Правителството прогнозира забавяне на икономическия растеж до 2,3% през 2027 г. Държавният дълг надхвърля 82% от брутния вътрешен продукт – най-високото му равнище от пандемията насам, а високите лихви и нарастващата задлъжнялост на домакинствата допълнително усложняват икономическата обстановка.
Според анализатори новият десен Конгрес вероятно ще настоява за структурни реформи в подкрепа на бизнеса и за ограничаване на публичните разходи. Това може да доведе до социално напрежение.
