На 15 септември светът отбелязва Международния ден на демокрацията, обявен от Общото събрание на ООН през 2007 г. Поводът е и за разговор за активността на гражданите в решенията за опазване на природата, посочват от WWF България.
Екологичните протести и промяната
От организацията припомнят, че сред важните двигатели на демократичните промени у нас са били протестите на майките с колички в Русе през 1987-88 г. срещу замърсяването от химическия завод в Гюргево. По думите на Веселина Кавръкова, изпълнителен директор на WWF България, именно от защитата на природата тръгва и осъзнаването на основни права като живота и здравето.
Кавръкова посочва още, че през 1991 г. Конституцията на България вписва здравословната и благоприятна околна среда като основно право на гражданите. Така страната се нарежда сред първите в Централна и Източна Европа, въвели екологични права след демократичните промени.
Местните общности днес
Според WWF България днес местни граждански комитети все по-често променят политическия дневен ред на местно ниво, макар темата рядко да е приоритет за партиите. Примери за това са делата, протестите, подписките и референдумите срещу проекти за инсинератори в Елин Пелин, Павликени и София, както и срещу златна мина в Божурище и в Трън.
Организацията отчита и промяна в нагласите през последните 20 години – гражданите вече по-често търсят експертен съвет, за да решават сами проблемите в своите населени места. Все по-силен е и натискът за обявяване на нови защитени територии.
“Не трябва да забравяме, че в малките населени места изправянето срещу такива проекти често се случва с цената на сериозен натиск”, каза Кавръкова. Тя подчерта, че хората, които не се страхуват да говорят в защита на природата, заслужават уважение.
Рибарите и есетрите
WWF България посочва и промяна сред рибарските общности по поречието на Дунав, които все по-често съдействат за опазването на есетровите риби. Организацията работи с тях от 15 години, а днес рибарите по-често връщат случайно уловените есетри обратно в реката и изпращат снимки на WWF и ИАРА.
Кавръкова напомня още, че правото на здравословна среда е записано в член 55 на Конституцията, но е свързано и с дълга на гражданите да я пазят. По думите ѝ именно това е добър повод темата да бъде поставена отново в центъра на общественото внимание.
