Проучването е представено на научно-практическата конференция “Бежанци и търсещи закрила в България” в Университета за национално и световно стопанство, съобщи БТА.
Форумът е организиран от Национална мрежа за децата, Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет и УНСС. В него са участвали представители на институции, академичната общност, международни организации и над 20 организации от гражданския сектор.
Какво показва изследването
Екипът е анализирал нагласите към бежанците и търсещите закрила в България преди и след пристигането им, както и към онези, които искат да останат. По думите на проф. д.с.н. Елка Тодорова от катедра “Икономическа социология” в УНСС Фонд “Научни изследвания” е финансирал проекта.
Според гл. ас. д-р Мария Брестничка високият дял на готовите да приемат бежанци идва най-вече от висшисти, жители на големите населени места и хора с по-високи доходи. Тя посочва, че нагласите са противоречиви и у много хора липсва пряк контакт с бежанци.
Брестничка обяснява, че опасенията често са свързани с дезинформация и с образа на “страшния бежанец” в медиите. По думите ѝ, когато хората се запознаят с личните истории и възможностите на пристигащите, отношението им се променя.
Икономическият ефект
Изследване на ВКБООН и ЕСТАТ показва, че при пълноценно включване на пазара на труда бежанците могат да донесат 600 млн. евро допълнителен растеж на българската икономика.
Според участниците в конференцията темата изисква едновременно работа с обществените нагласи и по-ясна оценка на ролята на институциите в интеграцията.
