Спорът се води на фона на търсене на нова архитектура на сигурността с участието на Русия. Дир БГ разглежда изявления от 1990 г., критиките към разширяването и позициите на бивши представители на България и Полша.
Привържениците на тезата за “лъжа за НАТО” твърдят, че германски и американски представители са обещали на Москва да не разширяват алианса на изток, а впоследствие Полша и други държави са били приети. Тази версия свързва разширяването с днешната война в Украйна, но според публикацията това не е цялата истина.
Правителството на Доналд Тръмп търси “практически споразумения” между Русия и европейците. Отмяната на разширяването, каквато изисква Владимир Путин, е представена като малко вероятна; в същото време тезата за нарушено обещание навлиза в преговорите и подхранва умората в Европа от военната и финансовата помощ за Киев.
Какво беше казано през 1990 г.
През януари 1990 г. германският външен министър Ханс-Дитрих Геншер заявява в Тутцинг: “Разширяване на територията на НАТО на изток, тоест приближаване към границите на Съветския съюз, няма да има”. В разговор с британския си колега Дъглас Хърд той посочва, че на руснаците трябва да се дадат гаранции, например че Полша няма да се присъедини към НАТО веднага след евентуално напускане на Варшавския договор.
През февруари същата година американският държавен секретар Джеймс Бейкър обсъжда с Михаил Горбачов условията за обединението на Германия. Той поставя като хипотеза вариант Германия да остане в НАТО, ако алиансът не се разширява на изток. По-късно и Геншер, и Бейкър получават указания да се откажат от тази позиция.
Тези изявления не са заложени в договор и впоследствие са смятани за необвързващи разсъждения в период на бързи политически промени. Полша е приета в НАТО през 1999 г., а България и Румъния – през 2004 г.
Критики и аргументи за разширяването
Американският дипломат Джордж Ф. Кенън предупреждава през 1997 г. в “Ню Йорк Таймс”, че разширяването може да засили националистически, антизападни и милитаристки тенденции в Русия и да навреди на развитието на руската демокрация. Той го нарича “най-фаталната грешка на американската политика за целия период от края на Студената война насам”.
Бившият външен министър на България Соломон Паси отхвърля идеята за източноевропейски държави в политическа “сива зона”. Той определя присъединяването към НАТО като акт на освобождение и казва пред “Нойе Цюрхер Цайтунг”: “Израснах в диктатура и познавам начина им на мислене и техните “морални” категории”. Според него отстъпките пред диктаторите не намаляват, а засилват желанието им за нахлувания.
Бившият полски министър на отбраната Януш Онишкевич също представя членството на страната си в алианса като въпрос на оцеляване. Той казва, че тогава е смятал присъединяването за начин да се промени ситуацията в Европа и Русия да бъде възпряна от връщане към традиционната си политика спрямо Полша.
Преговорите и следващата среща
Според публикацията на срещата в Абу Даби американските преговарящи са попитали украинците дали биха се отказали от Донбас в замяна на приемане на Украйна в НАТО. Президентът Володимир Зеленски съобщава за предложението в събота. Сериозността му остава неясна, тъй като администрацията на Тръмп е свалила членството на Украйна от дневния ред в опит да спечели благоразположението на Путин.
В текста се посочва, че следващата седмица Доналд Тръмп, Владимир Путин и Си Цзинпин ще се срещнат на срещата на върха на АТИС в Шенжен. Възможността за нова европейска архитектура на сигурността остава неясна, както и дали разговорите ще доведат до договорености за Украйна.



















