Глутенът е група растителни белтъци, съдържащи се основно в пшеницата, ръжта и ечемика. Приблизително 1% от населението страда от цьолиакия – автоимунно заболяване, при което глутенът уврежда тънкото черво, посочва Дир БГ.
Най-честите оплаквания са подуване, газове, диария, запек, болки и тежест след хранене. При някои хора те се появяват скоро след консумация на определени храни, а при други се развиват постепенно. Възможна е и необяснима загуба на тегло, но тези признаци могат да съпътстват и други заболявания.
Проблемите, свързани с глутена, могат да бъдат придружени от умора, раздразнителност, ставни болки, сухота, сърбеж или обриви. Нито един от тези симптоми сам по себе си не доказва цьолиакия, чувствителност към глутен или алергия към пшеница.
Възможни последици от нелекувана цьолиакия
При продължителни храносмилателни нарушения нелекуваната цьолиакия може да затрудни усвояването на желязо, калций и някои витамини. Това може да доведе до хранителни дефицити, анемия, намалена костна плътност и по-висок риск от счупвания. Тези усложнения не се развиват при всеки човек с оплаквания след консумация на глутен.
Хранене и диагностика
При установена цьолиакия основният подход е постоянно спазване на безглутенова диета, която изключва пшеница, ръж и ечемик. Глутен може да има и в промишлено произведени храни, затова е важно съставът да се проверява. Сред продуктите, при които може да е необходимо повишено внимание, са готови сосове, кетчуп, майонеза, колбаси, бульони, сладкарски изделия и полуфабрикати. Не всички продукти от тези категории съдържат глутен, а при доказана цьолиакия трябва да се отчита и рискът от кръстосано замърсяване.
Самоволното преминаване към безглутенова диета преди медицинските изследвания може да затрудни диагностицирането на цьолиакия. Лекарят преценява необходимите изследвания и дали причината е автоимунно заболяване, хранителна алергия или друго състояние. При доказана алергия към пшеница подходът е различен и в определени случаи може да включва антихистамини, които не лекуват цьолиакия.
При установени дефицити специалист може да препоръча желязо, калций или витамини според нуждите на пациента; тези препарати не бива да се приемат безразборно. При продължителни стомашно-чревни оплаквания, необяснима загуба на тегло, кожни реакции или постоянна умора е важна навременната консултация с лекар.
