Историята на болестта на Уипъл започва през 1907 г., когато д-р Джордж Хойт Уипъл описва необичаен случай на 36-годишен лекар с отслабване, коремни оплаквания, болезнени стави и влошаващо се състояние. По-късно медицината доказва, че причината е рядка хронична бактериална инфекция, съобщава Дир БГ.
Как е разпознато заболяването
При аутопсията Уипъл открива натрупвания в лигавицата на тънкото черво и в лимфните възли около него, както и клетки, изпълнени с мастен материал. Той вижда и пръчковидни структури, наподобяващи бактерии, но тогава не ги свързва с причината за болестта и я тълкува като нарушение в обмяната на мазнините.
По-късно става ясно, че именно тази находка е била ключът. През 1949 г. са описани по-точно хистологичните промени, през 1952 г. е съобщен успех с антибиотично лечение, а през 1960-1961 г. електронната микроскопия дава нови доказателства за бактериалния произход. Причинителят е идентифициран като Tropheryma whipplei.
Симптоми и диагноза
Днес болестта на Уипъл е известна като системна инфекция, която най-често започва с постепенно отслабване, диария, коремна болка, температура и изтощение. Причината е засягане на тънкото черво и нарушено усвояване на хранителни вещества.
Един от ранните белези могат да бъдат повтарящи се болки в ставите, които понякога се местят от една става в друга и предхождат чревните оплаквания с години. Това прави диагнозата трудна.
Инфекцията може да засегне още лимфните възли, сърцето, очите, белите дробове, кожата и централната нервна система. При неврологично участие се наблюдават нарушения в движенията на очите, проблеми с координацията и промени в когнитивните функции.
Диагнозата не се поставя с един кръвен тест. При класическата форма важни са горната ендоскопия и биопсията от дванадесетопръстника и тънкото черво, а днес се използва и PCR за Tropheryma whipplei. Самото откриване на бактерията обаче не е достатъчно, защото тя може да се срещне и при хора без болестта.
Лечение и проследяване
Преди антибиотиците заболяването често е било фатално. Сега е лечимо, но терапията е продължителна и се подбира според засегнатите органи и риска от рецидив, включително при засягане на централната нервна система.
Болестта на Уипъл остава изключително рядка – около един случай на милион души годишно. Именно затова често не е първата възможна диагноза при хронична диария, отслабване, ставни болки или необяснима температура, отбелязва Дир БГ.
