В интервю за The New York Times Силвестър Сталоун разказа, че като дете е живял с изоставяне, страх и почти пълна липса на обич. Актьорът обясни, че умишлено е пропуснал част от най-тежките спомени в книгата си, защото не е искал да предизвиква съжаление.
След развода на родителите си той известно време живее с баща си в Мериленд. По думите му мъжът бил избухлив и проявявал физическо насилие, а Сталоун си спомня как се е научил “леко да се навежда”, за да избягва ударите.
Един от най-ярките му спомени е свързан с път до магазина преди църква. Баща му го изпратил за хляб, но той се върнал с орехов хляб, след което бил ритнат и ударен на улицата, докато баща му отишъл на църква.
Сблъсък с баща му
Години по-късно Сталоун се изправя срещу него. Когато е на около 40 години, му казва: “Иска ми се ти и аз да сме на една и съща възраст само за три минути”, за да му върне “малко от собственото му лекарство”.
По думите на актьора баща му веднага го предизвикал на бой, а на 68 години пак бил готов да се бие. Сталоун свързва тази суровост и с образа на Рамбо, като казва, че отговорът на въпроса откъде идва яростта му е “генетично”.
Пансион и липса на близост
Сталоун разказва и че като малък е бил изпратен в пансион, а родителите му го посещавали само веднъж месечно. Той казва, че на практика е бил отгледан от непознати и че това постепенно му е изглеждало нормално.
Актьорът допълва, че майка му никога не го е прегръщала, а баща му рядко е проявявал нежност. Единственият по-топъл спомен, който пази, е как на около 9 години баща му поставил главата му на коляното си и сложил ръка върху нея, докато спял в колата след работа около конете.
Сталоун признава, че тази емоционална лишеност е оформила характера му и го е направила “много корав”, макар и “по неправилния начин”. По-късно той изгражда кариера, белязана от ролите на Роки Балбоа и Джон Рамбо, а “Роки” получава 10 номинации за “Оскар” и печели три награди на Академията.
Извън екрана Сталоун има пет деца от два от трите си брака. Той се жени за Саша Чак през 1974 г., за Бриджит Нилсен през 1985 г. и за Дженифър Флавин през 1997 г.
