Историята на продукта е свързана и с научно откритие, направено през 1905 г. от д-р Стамен Григоров в Женева. Той изследва проба от българско кисело мляко и описва бактерията Lactobacillus bulgaricus, а откритието му е публикувано в швейцарско медицинско списание, припомня Дир БГ.
От делвата до лабораторията
Преди индустриалното производство млякото се е загрявало, охлаждало и заквасвало у дома, след което е оставало на топло, докато се сгъсти. Процесът е изисквал опит и точен усет за температурата, количеството закваска и времето на ферментация.
Според исторически изследвания ферментирало мляко се свързва още с древните тракийски общности, а през вековете се превръща в част от българското хранене. По-късно Иля Мечников свързва редовната му консумация с дълголетието и допринася за популярността му в Европа.
Как се пази вкусът днес
Съвременното производство разчита на строг контрол на суровината, температурата и времето на ферментация. При традиционното кисело мляко ключова роля имат Lactobacillus bulgaricus и Streptococcus thermophilus, които работят в симбиоза и създават характерния вкус, аромат и плътност.
В материала на Дир БГ за марката “Верея” се посочва, че автентичната закваска се съчетава с модерни технологии и стерилна производствена среда. Така се гарантират качество, безопасност и постоянство във всяка партида.
От “Обединена млечна компания” подчертават, че млякото ферментира без консерванти и по същия начин, по който българите са го правили у дома в миналото. Компанията посочва още, че заводът в Сливен е пример как традицията може да се съхрани чрез инвестиции в хора, знания и технологии.
Днес киселото мляко остава сред най-разпознаваемите български продукти, а потребителите все по-често гледат не само вкуса и цената, но и качеството и състава. Именно този баланс между наследство и иновации поддържа интереса към продукта и в България, и извън страната.
Историята му показва, че традицията не е застинала във времето, а може да се развива, без да губи своята същност.
