Европа се опитва да навакса в надпреварата за ядрения синтез, докато САЩ и Китай вече изграждат собствени индустриални вериги. По данни, цитирани от Дир БГ, Европейската комисия подготвя първата си дългосрочна стратегия за сектора.
Нова енергийна реалност
Енергийната сигурност вече не се свежда само до петрол и газ. Конфликтите в Близкия изток и Украйна показаха колко уязвими са европейските доставки и критичната инфраструктура.
В този контекст ядрената енергия и термоядреният синтез се връщат в центъра на дебата. Урсула фон дер Лайен заяви на Срещата на върха за ядрена енергия в Париж през март, че ядрената енергия и възобновяемите източници трябва да се развиват заедно, за да гарантират сигурност, конкурентоспособност и независимост.
ITER и европейската амбиция
В южната част на Франция се намира ITER – най-големият международен научен експеримент в света в областта на термоядрения синтез. В проекта участват 34 държави, сред които САЩ, Китай, Русия, Япония, Южна Корея и Индия, а ЕС осигурява най-големия дял от финансирането.
Евродепутатът Летиция Морати от ЕНП посочи, че Европа трябва да се превърне в благоприятна среда за иновации и да насочи повече средства чрез програми като Хоризонт Европа и InvestEU. По думите ѝ това ще помогне на стартъпите и ще намали изоставането спрямо други държави.
Българският учен и инженер Анна Енчева, която заема ръководна позиция в ITER, подчерта, че е нужна отделна регулаторна рамка за ядрен синтез. Според нея безопасността остава абсолютен приоритет, но правилата трябва да отразяват особеностите на технологията.
Финансиране и конкуренция
Европейският съюз трябва да осигури предвидимо финансиране в следващата Многогодишна финансова рамка за периода 2028-2034 г., а преговорите вече текат. Европейската комисия предлага над 5 милиарда евро за изследвания в термоядрения синтез, включително чрез ITER.
От Комисията посочват още, че в Европа има около половин милион висококвалифицирани специалисти в ядрената област и че континентът има шанс да води в следващото поколение ядрена енергетика.
Анна Енчева предупреди, че рискът за Европа не е толкова научно изоставане, колкото забавяне в комерсиализацията на технологията. По думите ѝ Китай напредва бързо с националната си програма, а в САЩ частните стартъпи се развиват с голям капитал и по-гъвкава среда.
Какво е мястото на България
Проф. Георги Райновски, декан на Физическия факултет на Софийския университет “Св. Климент Охридски”, посочи, че у нас интересът към програмите по плазмена физика и термоядрен синтез е слаб. Причината е и липсата на местна индустрия, която да предлага реализация на специалистите.
Според него Физическият факултет има силен научен профил и участва в изследвания, свързани с ITER, както и в инициативи в Германия, включително в Института “Макс Планк” в Гархинг.
Изводът, обобщен в материала на Дир БГ, е ясен: ЕС трябва да довърши стратегията си, да осигури финансиране и да създаде работеща регулаторна рамка, а България – да подготви повече млади ядрени физици и инженери, ако не иска да остане само наблюдател в новата енергийна ера.
Съдържанието е предоставено от европейската радиомрежа Euranet Plus и е продуцирано от БНР.
