Според данните, цитирани в публикацията на Дир БГ, достъпът до новите лекарства се забавя средно с около 670 дни след европейското разрешение за употреба. В световен мащаб междувременно се разработват хиляди терапии, включително клетъчни, генни и иРНК подходи.
Клетъчните и генните терапии използват клетки на пациента или генетичен материал за лечение. При някои видове рак CAR-T терапиите насочват имунната система към туморните клетки, а разработваните персонализирани иРНК ваксини срещу рак се съобразяват с генетичния профил на тумора.
Персонализираната иРНК ваксина на Moderna, разработвана в комбинация с имунотерапия срещу меланом, е показала обещаващи резултати за намаляване на риска от рецидив. По текста се провеждат десетки клинични проучвания на подобни технологии. При редки генетични заболявания новите генни терапии целят да заменят или коригират дефектни гени; при мускулната дистрофия на Дюшен се разработват подходи за възстановяване на функцията на ключови протеини.
След успеха на първото поколение GLP-1 терапии се разработват над 120 нови продукта за затлъстяване с подобрена ефективност и профил на безопасност. Те биха могли да доведат до значима редукция на теглото и да намалят риска от диабет, инфаркт, инсулт и други свързани заболявания.
В неврологията се проучват стволово-клетъчни терапии за Паркинсон и Алцхаймер, които потенциално могат да възстановяват увредени нервни клетки и функции. Част от разработките са в ранна фаза. Срещу антибиотичната резистентност се изследват нови антибактериални лекарства, антитела и ваксини, а при психичните заболявания – механизми на действие, които биха могли да помогнат на пациенти, неповлияващи се от традиционни медикаменти.
Според материала България отчита средно с 84% повече загубени години живот в добро здраве и със 190% по-висока предотвратима смъртност спрямо държавите от Западна Европа, които инвестират повече в достъп до съвременни терапии. Около 1,6 милиона пациенти разчитат на помощ от Здравната каса за лекарствена терапия.
Посочените причини за забавения достъп са недостатъчно публично финансиране на лекарствената помощ, нарастващ “скрит дефицит” и липса на устойчив модел за навременно въвеждане на фармацевтични иновации. Публичните средства за лекарства в България са около 165 евро на човек годишно, при 487 евро в Западна Европа – приблизително три пъти повече.
В текста се отбелязва и зависимостта на системата от механизми, чрез които фармацевтичната индустрия компенсира разходи на Здравната каса. Индустрията може да споделя финансовия риск, но според автора не може да замести публичното финансиране. В публикацията се посочва, че устойчивото и предвидимо финансиране е ключово за навременното достигане на новите терапии до пациентите.
