Начало » Русе се включи в “Мрежата на свободата” за 150 години от Априлското въстание
Общество

Русе се включи в “Мрежата на свободата” за 150 години от Априлското въстание

Русе се включи в "Мрежата на свободата" за 150 години от Априлското въстание
Кадър: Бисер Тодоров/БТА
Русе се включи в националната инициатива "Мрежата на свободата" по повод 150-годишнината от Априлското въстание. Събитието събра ученици и представи ролята на жените в подготовката и паметта за 1876 г.

Събитието в Русе се проведе в зала “Фабрика Култура” в партньорство с фондация “Право на детство”. На него присъстваха ученици от пет гимназии в града, които участваха чрез мобилно приложение с въпроси по темите, представени в отделните градове.

Национална инициатива в седем града

По информация на БТА инициативата се организира от “Национална мрежа за развитие” в партньорство с Историческия факултет на Софийския университет. Тя се провежда едновременно в Копривщица, София, Варна, Бургас, Сливен, Добрич и Русе в свързани в реално време сцени, които създават общо национално преживяване.

“Мрежата на свободата” поставя акцент върху образователния прочит на историческата памет и свързва събитията от 1876 г. със съвременни теми като гражданско участие, ценности и обществена ангажираност. Форматът “жива щафета” дава възможност на различните градове да представят гледни точки за ролята на младите хора, паметта, лидерството, единството и обществените добродетели.

Русенският акцент върху жените

Темата в Русе беше “Невидимата сила – жените зад свободата”, представена от Неда Малчева. Тя очерта Русе като важен възел в подготовката за Априлското въстание – място на връзка, движение и обмен на идеи, където свободата се подготвя чрез организация, а не само чрез героични действия.

Малчева подчерта, че жените са били ключова част от тази “мрежа” – домът е служел за убежище, щаб и работилница, а ежедневието е било използвано като прикритие за логистика и пренос на информация. Като примери тя посочи Баба Тонка Обретенова и семейството ѝ, Петрана Обретенова, Евлампия Векилова, Мария Ганева, Величка Иванова и Тодора Бакърджиева.

Според нея след разгрома вниманието се насочва към приемствеността – жените като носители на възстановяване, грижа, образование и памет. В този контекст бяха откроени Тота Венкова, Зюмбюля Попстефанова, Анастасия Обретенова и Екатерина Каравелова.

“Да разказваме свободата не само чрез водачи и битки, а чрез системата от “невидими” усилия зад тях и днес да разпознаваме, подкрепяме и ценим този труд в общността”, каза Малчева.

Организаторите посочиха пред БТА, че идеята е историческата памет да бъде представена по начин, който свързва миналото с настоящето и насърчава активното участие на младите хора.

Още новини

  • Намерете ни във Фейсбук