Пред Столичния общински съвет Петров посочи, че към края на 2026 г. дружеството планира да обнови общо 53 км трасе. Той говори преди изслушване за авариите и спряното топлоподаване, предава Дир БГ.
Директорът съобщи, че има 89 аварии с прекъсване на топлоподаването и 425 без прекъсване на подаването на топла вода. Според него трайното възстановяване на услугата изисква време, постоянни инвестиции и подмяна на трасетата.
Петров обясни, че при ремонта понякога се откриват нови пробиви само на няколко метра от вече отстранена повреда. След локализиране на аварията, спиране на топлоподаването и изкопни дейности екипите установяват повреденото място и обикновено подменят участъка в рамките на 24 часа. При запълване на топлопровода и възстановяване на подаването обаче може да се появят нови пробиви.
По думите на директора в районите “София – Изток”, “Земляне” и “Люлин” авариите са се увеличили значително, докато в останалите райони стойностите са сравнително сходни през годините. В отстраняването на повреди в районите “София – Изток” и “София – Запад” участват общо 185 служители, а в цялото дружество работят 353 души.
Подмяна на мрежата и финансово състояние
Петров каза, че са подменени над 20 км трасе и работата ще продължи до края на годината. Според него това би довело до над 53 км обновена мрежа за годината – темп, какъвто не е постиган от десетилетия. Той отбеляза, че резултатът не е достатъчно видим за хората, които най-вече искат отопление в домовете си на достъпна цена.
“Топлофикация София” има 467 000 абонати и поддържа 1045 км мрежа, по която загубите са 21,5%. Петров свърза натрупаните проблеми с недостига на финансови средства и посочи, че десетилетия наред не е имало достатъчно инвестиции, което е довело и до лошо техническо състояние.
Директорът определи дружеството като поставено в регулаторен капан: по думите му средствата, необходими за ремонти и подмяна на мрежата, не постъпват като приходи. Той заяви, че дружеството предоставя социална услуга, а когато цената на топлинната енергия е социално поносима и държавната компенсация не покрива реалните разходи, финансовата тежест се понася от дружеството и гражданите.
Петров съобщи, че задълженията към “Булгаргаз” са 915 млн. евро, а към Българския енергиен холдинг – 403 млн. евро. Според него от 2011 г. дългът е нараснал с близо 111 млн. евро, а непризнатите от регулатора разходи за периода от 2011 г. насам възлизат на 929 млн. евро. Той посочи, че често се говори за общо задължение от 1,3 млрд. евро, но според него реалният размер на дълга е около 390 млн. евро.
Преди обсъждането в общинския съвет пред сградата на общината се събраха граждани, за да изразят недоволство от честите аварии и липсата на парно. По-рано парламентът отхвърли предложението на “Възраждане” за изслушване в пленарната зала на министъра на енергетиката Ива Петрова и председателя на КЕВР Пламен Младеновски по темата.
