Темата беше поставена на форум във Фленсбург, където германският вътрешен министър Александер Добринт, цитиран от ДПА, заяви, че целта е по-бърз обмен на информация и обща реакция в Балтийския регион.
Среща във Фленсбург
На срещата по сигурността в Балтийско море участваха представители на вътрешните министерства на Германия, Дания, Естония, Финландия, Латвия, Литва, Полша, Швеция и Норвегия, както и Ирландия като ротационен председател на Съвета на ЕС. По данни на Дойче Веле участниците са наблюдавали и учения във фиорда Фленсбург.
Добринт посочи, че хибридните заплахи се засилват във въздуха, в морето, в киберпространството и срещу стратегическата инфраструктура. По думите му чужди сили се опитват да дестабилизират демокрациите и икономиките в региона чрез дронове, кибератаки, шпионаж, дезинформация и саботаж.
Литовският вътрешен министър Мартинас Кателинас заяви, че по-тясното сътрудничество преди криза ще направи реакцията по-ефективна. Той подчерта, че сигурността в Балтийско море зависи от способността на страните да действат заедно.
Искане за 115 милиарда долара
Литовското радио и телевизия съобщи, че пет държави с излаз на Балтийско море са поискали от ЕС допълнително финансиране от 115 милиарда долара за укрепване на отбраната срещу Русия. В писмото до Урсула фон дер Лайен се говори за влошаваща се среда за сигурност и за по-чести нарушения на въздушното пространство и нахлувания с дронове.
Документът е подписан от еврокомисарите Кая Калас, Андрюс Кубилюс и Валдис Домбровскис, както и от Пьотър Сеферин и Хена Виркунен. Сред исканията са бързо реагиране при прекъсване на енергоснабдяването, защита на ключова електрическа и газова инфраструктура, регионални запаси от основни стоки и средства за гражданска защита и евакуация.
Според ЛРТ балтийските дипломати са потвърдили нови данни за руски операции под фалшив флаг, но не и за конвенционална атака. Сайтът отбелязва още, че трите балтийски републики вече са близо до целта на НАТО за 2035 г. за разходи за отбрана от 5% от БВП.
В Латвия правителството подготвя извънредно положение по източната граница, но премиерът Андрис Кулбергс увери, че няма причина за паника. Той каза, че опасността от пряко руско военно нахлуване е малка и че мерките са превантивни, за да се гарантира работата на стратегически услуги и инфраструктура.
Кулбергс подчерта, че подготовката за най-лоши сценарии не означава, че Латвия е на ръба на война. По думите му правителството трябва да е готово да защити болници, енергоснабдяване, водни ресурси и други ключови услуги, ако се наложи.
