Управленската програма не е график за изпълнение, а рамка за действие до 2030 г., каза вицепремиерът Иво Христов в студиото на БНТ. По думите му документът е над 200 страници и обхваща 20 ключови сфери на реформи.
В частта за конституционна промяна е записано правото на разплащане в брой да бъде защитено и след въвеждането на дигиталното евро. Христов посочи, че това е въпрос на икономическа свобода и че дигитализацията не отменя нуждата хората да имат избор.
Той обясни, че има и граждани, които трудно използват дигитални плащания заради възраст или навици. Според него затова трябва да се запази възможност за кеш поне до определен праг.
Борба с олигархията
По темата за олигархията Христов заяви, че процесът вече е започнал. Той посочи системата “Сигма” за анализ на обществени поръчки като инструмент, който стеснява коридора на приемливите цени и открива отклоненията.
По думите му фирми, уличени в злоупотреби или в неправдоподобни договори, ще отпадат от бъдещи обществени поръчки. Като пример той даде случай с фирма, получила 200 хиляди за окосяване на 20 декара през зимата.
Христов определи борбата с олигархията като дълъг процес, който изисква законодателни промени, административни мерки и кадрови решения. По думите му хората очакват бързи резултати, но те ще дойдат постепенно.
Външна политика и Европа
Вицепремиерът заяви още, че външната политика на страната ще бъде мултивекторна, а не еднопосочна. В програмата е записано развитие на двустранни отношения с всички партньори от Изток на Запад, с които България има пряк интерес.
Христов аргументира подхода с това, че големите икономически процеси вече се случват в Азия и Близкия изток. Той предупреди и за риск Европа да остане в изолация, ако важни разговори за Украйна и други теми продължат да минават без нейно участие.
В навечерието на 100-те дни на кабинета Христов подчерта, че страната има стабилна политическа перспектива за 4 години напред и че институциите постепенно възстановяват ролята си.
