Не е ясно дали подобни послания са били отправени и към други европейски правителства. Те са били предадени по време на двустранни срещи, съобщава Дир БГ.
Искането идва на фона на подновените усилия на администрацията на президента Доналд Тръмп за постигане чрез преговори на край на войната в Украйна, която продължава вече пета година. Последните дипломатически инициативи включват стимули за Русия, сред които облекчаване на санкциите, и натиск върху Украйна да прекрати ударите по руската енергийна инфраструктура.
Представител на Пентагона отказа да коментира твърденията с думите: “Поверителните разговори между съюзници трябва да останат поверителни, затова няма да коментираме тези твърдения”.
Според един от източниците сред изявленията, предизвикали загриженост у американските представители, са твърдения на европейски лидери, че Русия е притисната до стената и предприема все по-отчаяни действия, докато настъплението ѝ в Украйна губи темпо.
Началникът на политическото направление в Пентагона Елбридж Колби е бил сред американските представители, предали посланието, твърдят източниците. Ройтерс съобщава, че не е установила кои други представители са участвали в разговорите. По думите на запознатите с въпроса съветите не са били отправени в конфронтационен тон.
Посланията отразяват разногласията в НАТО за това как публично да се говори за заплахата от настъпателната политика на Русия. Някои западни представители смятат, че акцентът върху заплахата от Москва може да обслужва интересите на Кремъл, който според тях се стреми да всява страх и да подкопава подкрепата за Украйна.
Други настояват, че европейските правителства трябва открито да говорят за опасностите, за да обяснят на избирателите защо са нужни жертви и ресурси за възпиране на Москва. Те посочват и признаците за засилване на тайна кампания от саботажни действия в Европа. Москва отрича да провежда подобна кампания.
Един от източниците е разказал пред Ройтерс, че наскоро Колби е казал на представител на балтийска държава да не отправя провокации към руснаците. Като пример за неподходяща реторика той посочил публични изказвания, според които Русия е “притисната в ъгъла като плъх”.
Не е ясно кое конкретно изявление е имал предвид Колби. В края на септември естонският премиер Кристен Михал определи руския президент Владимир Путин като “плъх, притиснат в ъгъла” и предположи, че руският лидер прибягва до саботажи в Европа, тъй като Русия затъва все повече във войната в Украйна.
Друг европейски представител описа поверителните послания на Пентагона така: “Ние ви помагаме. Американците са там. Просто не вдигайте много шум. Не привличайте внимание”.
При друга неотдавнашна среща Пентагонът е призовал естонска делегация да подхожда “умерено” в публичните си изявления, съобщава запознат с разговора. Той не уточнява дали американските представители са изразили недоволство от конкретно изявление.
Министерствата на отбраната на Литва, Латвия и Естония не са отговорили на запитванията за коментар, а НАТО е отказала да коментира.
Европейски представител е определил съветите на Пентагона като озадачаващи, макар да били отправени любезно. По думите му през последните месеци разузнавателните служби на балтийските държави последователно омаловажават вероятността Русия да подложи на изпитание клаузите на НАТО за взаимна отбрана.
Разузнавателни служби на други държави от НАТО обаче публично предупреждават, че Русия може значително да засили саботажните си действия в близко бъдеще. Според западни разузнавателни представители Москва наскоро е увеличила прикритите нападения срещу държави от НАТО, за които може да отрече, че стои зад тях.
Успоредно с усилията за мир американски представители обсъждат възможни бизнес сделки с Русия. Инициативите предизвикват разнопосочни реакции сред европейските представители, много от които настояват Кремъл да остане под икономическа изолация.
Пентагонът също преглежда американското военно присъствие в Европа, като процесът може да доведе до значително намаляване на числеността на американските войски на континента. Американски представители заявяват, че европейските членки на НАТО трябва да поемат по-голяма отговорност за собствената си отбрана, особено предвид фокуса на САЩ върху заплахите в Близкия изток, Латинска Америка и Източна Азия.
