Няколко часа след смъртта на Ева Перон на 26 юли 1952 г. д-р Педро Ара започва балсамирането на тялото ѝ. По-късно BBC припомня как то се превръща в символ и в обект на политическа борба.
Евита умира от рак на шийката на матката на 33 години. Тялото ѝ е изложено в Конгреса в Буенос Айрес 14 дни, а близо два милиона души минават покрай ковчега, съхранен така, че да изглежда сякаш спи.
След преврата
След военния преврат през септември 1955 г. режимът на генерал Педро Арамбуру решава да изземе останките, за да не се превърнат в знаме на перонизма. Започва 16-годишна одисея, изпълнена с тайни и страх.
Тялото е местено из Буенос Айрес, държано в Центъра за военно разузнаване, превозвано с микробус и дори временно погребано в Милано, пише BBC. Слуховете за местонахождението му пораждат нови митове и поклонение.
Подполковник Карлос Моори Кьониг и по-късно полковник Хектор Кабанелас участват в укриването и пренасянето му. Според свидетелства именно тогава се раждат и най-странните легенди около тялото на Евита.
Връщането в Аржентина
През 1971 г. останките са върнати на Хуан Перон в изгнание в Мадрид, а през 1974 г. след смъртта му са изпратени обратно в Буенос Айрес. При огледа става ясно, че тялото се нуждае от спешна реставрация.
Тогава е потърсен специалистът Доминго Телечеа, който приема задачата въпреки заплахите. По думите му работата означава да се противопостави на хората, които са искали Евита да изчезне завинаги.
BBC цитира и историци, според които около нея винаги са се преплитали мит и история. За поддръжниците ѝ тя остава почти свещен символ, а за противниците – силно противоречива фигура.
Евита е погребана окончателно през октомври 1976 г. в силно укрепена гробница, за да не бъде тялото ѝ нарушавано отново.
