След като на 28 октомври Имре Над обявява прекратяване на огъня, Москва се съгласява да започне изтегляне на войските от Будапеща. На 4 ноември СССР започва нова военна операция, разказва Дир БГ.
Според материала загиват около 2,5-2,7 хиляди унгарци, а около 20 хиляди са ранени. Съветските загуби са 669 убити, а над 200 хиляди унгарци напускат страната.
От политическите искания до въстанието
На 22 октомври студенти от Политехническия институт в Будапеща формулират 16 искания, сред които са изтегляне на съветските войски, връщане на Над на власт, свободни избори, отмяна на цензурата и съд над бившия партиен лидер Матяш Ракоши.
Демонстрацията започва мирно на следващия ден. След като ръководителят на партията Ерньо Герьо обвинява протестиращите в национализъм, полицията използва сълзотворен газ и открива огън край сградата на държавното радио. Част от войниците и полицаите отказват да разпръснат демонстрантите, а протестиращите започват да се въоръжават.
Вечерта унгарските власти искат помощ от СССР. Съветски танкове влизат в Будапеща на 24 октомври, а Над отново става премиер. Въвеждането на войски обаче разширява протеста до национално въстание; в градовете се създават революционни комитети, а в предприятията – работнически съвети.
Съветската операция и репресиите
На 28 октомври Над обявява прекратяване на огъня, определя въстанието като национално-демократично движение и обещава да разпусне политическата полиция. Москва първоначално приема да изтегли войските от столицата, но на 31 октомври променя позицията си. Според текста в Кремъл се опасяват, че отстъпките няма да запазят Унгария в съветския блок, и смятат, че САЩ няма да се намесят.
СССР започва операция “Вихър” с около 60 хиляди военнослужещи под командването на маршал Иван Конев. На 3 ноември унгарската делегация, оглавявана от Пал Малетер, е арестувана от служители на КГБ. На следващата сутрин Червената армия настъпва, а Над съобщава по радиото за нашествието и се укрива в югославското посолство. Москва обявява създаването на правителство начело с Янош Кадар.
Организирана съпротива от унгарската армия няма; основните боеве водят доброволци, сред които млади работници и студенти. Последните големи огнища на съпротива са потушени до средата на ноември. След поражението десетки хиляди души са осъдени, около 230 са екзекутирани, а Имре Над е екзекутиран след закрит процес на 16 юни 1958 г.
При управлението на Кадар, продължило повече от 30 години, режимът постепенно допуска повече икономически свободи, отколкото в много други страни от съветския блок. Системата става известна като “гулаш комунизъм”, но властта остава в ръцете на партията, съветските войски остават в Унгария, а въстанието официално е определяно като “контрареволюция”.
Реакцията на Запада и наследството
Вашингтон изключва пряка военна намеса, тъй като сблъсъкът със СССР може да прерасне в ядрена война. Западът се ограничава с публична подкрепа и помощ за бежанците. Около 185 хиляди унгарци бягат в Австрия, а около 20 хиляди – в Югославия; десетки хиляди са приети в САЩ, Канада, Великобритания, ФРГ и други страни.
ООН осъжда съветската намеса, а нейна комисия заключава, че въстанието е масово движение срещу съветското господство, а не организиран от Запада преврат. Москва блокира резолюцията в Съвета за сигурност, поради което тези решения нямат задължителна сила.
Потушаването на въстанието подкопава авторитета на СССР сред левите среди в Западна Европа. Дир БГ посочва, че тази тенденция по-късно се засилва от потушаването на Пражката пролет през 1968 г. и от творчеството на емигриралите съветски дисиденти и писатели.
През 1989 г. събитията са официално признати за народно въстание. Препогребването на Имре Над събира около 250 хиляди души; на церемонията младият Виктор Орбан призовава за изтегляне на съветските войски и свободни избори. На 23 октомври същата година Унгария престава да бъде социалистическа република, а през 1990 г. датата става национален празник.
Паметта за въстанието остава предмет на политически спорове. Либералите поставят акцент върху борбата за демокрация, а национал-консерваторите – върху независимостта; критиците на Орбан посочват противоречие между възпоменаването на 1956 г. и отношенията му с Русия на Путин.
