По време на посещението си в Страсбург Илияна Йотова съобщи, че е представила случая на Ива Михайлова пред генералния секретар на Съвета на Европа Ален Берсе и пред председателя на Европейския съд по правата на човека Матиас Гийомар. По думите ѝ България е поискала и екип от български специалисти да прецени състоянието на момичето, но е получила отказ.
“Ще се борим докрай”, каза Йотова и посочи, че според полученото заключение от Република Северна Македония там няма условия Ива Михайлова да бъде лекувана. Тя определи ситуацията като недопустима и подчерта, че темата е в центъра на разговорите ѝ в Страсбург, съобщава Дир БГ.
Президентът коментира и делата на ОМО “Илинден”, като заяви, че те се използват срещу България. По думите ѝ няма двустранен спор, а проблемът е, че Северна Македония не изпълнява европейската политика след френския компромис.
Йотова каза още, че досиетата трябва да бъдат приключени, защото вредят на образа на страната. Тя изрази надежда скоро да завърши и контролът по изпълнението на решенията в групата дела “ОМО Илинден срещу България”, свързани с правото на сдружаване.
Европейска сигурност и бюджет
В Страсбург Йотова коментира и идеята на Урсула фон дер Лайен за нов Съвет по сигурността на европейска територия с участието на Канада, Норвегия, Великобритания и Украйна. Тя каза, че ако проектът е свързан с европейската автономия по сигурността, би го приветствала.
Държавният глава посочи още, че финансите и социалната политика в България са в тежко състояние, а проблеми има и в цяла Европа. Тя предупреди за натиск върху доставките на горива заради конфликтите в Украйна и Близкия изток и призова за спешни мерки.
По думите ѝ подготовката на следващия бюджет трябва да доведе до по-добро разпределение на средствата за социални нужди. Йотова заяви, че правителството е заварило огромен дефицит, който според нея е бил около минус 2 милиарда още от 2024 година.
В края на деня Йотова се срещна и с председателя на Европейския парламент Роберта Мецола. Основни теми са били Многогодишната финансова рамка на ЕС за 2028-2034 г., сигурността на Съюза, Черно море и миграционната политика.
Президентът е подчертала, че България като външна граница на ЕС допринася активно за защитата на Съюза. Разговорът е засегнал и нуждата от по-тясна координация между Европейския парламент и националните парламенти.
