Записите са направени през април в лондонската “Александра палас” с Лондонския филхармоничен оркестър под диригентството на Густаво Дудамел, съобщава АП, цитирана от БТА. Албумът е част от каталога на “Дека класикс”.
88-годишният актьор казва, че музиката е била “първата ми любов” и истинското му призвание. Той започва да свири на пиано на 4 години, а през 1960 г. написва първото си произведение – валс.
Хопкинс обяснява, че в музиката намира повече свобода, отколкото в актьорството, което определя като дисциплина. По думите му музиката е по-непринудена форма на изкуство.
Преди Life Is a Dream той вече е писал музика за филми. За свой композиторски дебют посочва началото на “Земя на сенките” от 1993 г., а по-късно работи и по “Август” (1996), Slipstream (2007) и Elyse (2020).
Хопкинс казва, че новият албум е посветен на детството му и на годините, прекарани в Уелс. В него има и тъга, защото според него животът е “дълго сбогуване”.
Първият сингъл – 1947: Suite for Solo Piano and Orchestra: II. Bracken Road – е вдъхновен от едно лято в Южен Уелс. Актьорът го описва като музика с “меланхолия и тъга”.
Той казва още, че не изпитва страх от смъртта, а само благодарност, че е доживял до тази възраст. Напоследък Хопкинс прави равносметка и в мемоарите си “Справихме се, хлапе”, излезли миналата есен.
Следващата му цел е “Карнеги хол”. “Точно там искам да отида”, казва той, като си спомня и думите на майка си, че един ден ще свири там.
Брадли Купър е свързал Хопкинс с Дудамел, след като по-рано чул негова композиция в изпълнение на Симфоничния оркестър на Бирмингам. Самият Дудамел определя музиката му като дълбоко лична и универсално въздействаща.
