Плодът се консумира най-често след термична обработка, тъй като твърдата му консистенция и тръпчивият вкус го правят по-рядък избор в сурово състояние. За хранителните му качества и ограниченията на традиционните лечебни приложения разказва Дир БГ.
Дюлята съдържа естествени захари, пектин, дъбилни вещества, витамин С и минерали. В нея има желязо и мед, но количествата им зависят от сорта и размера на плода, така че една дюля не осигурява непременно цялото необходимо дневно количество желязо.
Пектинът е разтворима хранителна фибра, а дъбилните вещества имат стягащо действие. Плодът може да допълни балансираното меню, но не замества лечение на анемия, чернодробни заболявания или стомашно-чревни нарушения и не осигурява самостоятелно всички нужни хранителни вещества.
Традиционни употреби и предпазни мерки
В народните практики дюлята се свързва с облекчаване на гадене по време на бременност, но няма основание да се приема като сигурно средство срещу токсикоза. На плода се приписват и диуретични свойства, но това не означава, че лекува сърдечни заболявания или може да замести предписани медикаменти.
Отвари и компреси от дюля традиционно се използват при кожни раздразнения и възпаления. При изгаряния обаче не бива да се поставят топли компреси, а при сериозни кожни проблеми е необходима медицинска оценка. Традиционната употреба не е достатъчно доказателство за ефективност.
Компоти, запарки и отвари от плода се използват и при кашлица и други сезонни неразположения. Топлата течност може да успокои гърлото, но доказателствата за специфично отхрачващо действие на дюлята са ограничени. При бронхит и коклюш домашните средства имат само допълваща роля и не трябва да отлагат необходимото лечение.
Как да се използва в кухнята
След готвене дюлята омеква и придобива по-сладък вкус и богат аромат. Подходяща е за десерти, желета, мармалади и плодови сосове, както и за солени ястия; сладката и мармаладите често съдържат значително количество добавена захар.
Плодът може да се изпече с патица, като се постави около месото или в кухината на птицата. Дюлята поема част от соковете и мазнината при печенето и се превръща в ароматна гарнитура, чиято киселинност балансира по-мазното месо.
За ястие с говеждо месото се задушава с кубчета дюля и парчета тиква. Когато месото е почти готово, сместа се оставя да къкри още около 20-25 минути, за да омекнат плодовете и да се съчетаят ароматите.
