Гладът е физиологична потребност, докато апетитът може да се появи и заради вкус, аромат, емоции или навик, обяснява Дир БГ. Проблем може да има, когато желанието за храна трудно се контролира и редовно води до прием на повече, отколкото е необходимо.
Силен глад понякога възниква след продължителни ограничения в храненето. В други случаи може да е свързан с нарушения на ендокринната система, включително захарен диабет и някои заболявания на щитовидната жлеза, както и с определени храносмилателни заболявания, паразитни инфекции или понижена кръвна захар.
Някои лекарства също могат да повлияят апетита. Сред тях са хормонални препарати, глюкокортикоиди и други медикаменти; реакциите зависят от препарата и от индивидуалните особености. Лечението не бива да се прекъсва самоволно.
Кога да се потърси лекар
Консултацията е разумна, ако повишеният апетит се появи без очевидна причина, продължава дълго или е придружен от други необичайни симптоми. Лекарят може да прецени дали са нужни изследвания на кръвната захар, хормоналните показатели или други параметри. Особено внимание изискват силен глад, съчетан с необяснима загуба на тегло, необичайна жажда или изразена умора.
Продължителният стрес, преумората, нервното изтощение, депресивните състояния и силните емоции също могат да променят храненето. При някои хора напрежението намалява апетита, а при други води до посягане към храна за успокоение или временно облекчаване на тревожност, тъга и раздразнение.
Когато човек усеща, че губи контрол над количеството храна и не успява да промени поведението си, професионалната подкрепа може да помогне. Психолог или психотерапевт може да съдейства за разпознаване на емоционалните причини и за намиране на други начини за справяне със стреса.
Навици и хранителен режим
Нередовното хранене, недостатъчният прием на течности, недоспиването и прекомерното физическо натоварване могат да усилят глада. Рязкото намаляване на порциите също може да затрудни промяната, тъй като внезапните ограничения засилват желанието за храна. Постепенните промени обикновено са по-подходящи от строгите, краткотрайни режими.
Пропускането на закуска и обяд с намерение да се компенсира вечер може да доведе до натрупване на глад и преяждане. По-равномерното разпределение на храненията и изборът на засищащи продукти могат да помогнат за по-добър контрол върху апетита.
Сладките изделия и продуктите с рафинирани въглехидрати могат да осигурят бърза енергия, но не винаги поддържат ситостта дълго, особено ако съдържат малко фибри и белтъчини. Пълнозърнестите продукти, зеленчуците, плодовете и други храни, богати на хранителни влакнини, могат да допринесат за по-продължително усещане за ситост.
Редовната хидратация е важна, макар водата да не замества храненето. Недоспиването може да повлияе механизмите за регулиране на апетита и ситостта, а движението, почивката и по-постоянният дневен режим създават по-добри условия за контрол върху хранителното поведение. Ефектът от промените е индивидуален.
Строгите диети с рязко ограничаване на калориите могат да предизвикат адаптивни реакции и да засилят желанието за храна. След приключването им е възможно част от сваленото тегло да се възстанови, особено при връщане към предишните навици. Постепенното и устойчиво намаляване на теглото е по-подходящо от крайни режими, които трудно се поддържат дългосрочно.
Промени през различни периоди
При жените апетитът може да се променя заради хормонални колебания. Предменструалният синдром често е съпроводен от засилено желание за определени храни, включително сладки и по-калорични продукти; тези промени обикновено са временни и могат да отслабнат след началото на менструацията. Вместо гладуване или разтоварващи режими е по-разумно да се поддържа редовно и разнообразно хранене.
По време на бременност хранителните потребности и апетитът също могат да се променят. Необходимият режим зависи от индивидуалните потребности, здравословното състояние и етапа на бременността. Бременната жена не бива да гладува или сама да ограничава храната си; разнообразното меню трябва да осигурява необходимите белтъчини, витамини, минерали и други хранителни вещества.
Постоянният апетит не е автоматично нито липса на воля, нито сигурен признак за заболяване. Проследяването кога се появява и какво го провокира може да помогне за ориентиране, а при необясним и продължителен силен глад медицинската консултация е важна стъпка.
