След активното лечение често остават страх, умора, болка, промени в съня и трудности в интимността, които не изчезват автоматично, посочва д-р Виолета Азис пред Дир БГ. Според нея именно тогава много жени се сблъскват с въпроса как да продължат, без да заличават преживяното.
Тялото след диагнозата
Клиничният психолог и ръководител на Центъра за психологична помощ в УМБАЛ “Лозенец” обяснява, че при рака на гърдата тялото престава да бъде нещо естествено и се превръща в обект на изследвания, процедури и контрол. Това може да създаде усещане за отчуждение, гняв, срам и загуба на автономност.
По думите ѝ жената често усеща, че тялото ѝ вече не ѝ принадлежи изцяло, а е свързано с медицинския екип и лечението. Психологичната работа помага преживяното да бъде назовано и връзката с тялото постепенно да се възстанови.
Близост, женственост и страх
Д-р Азис подчертава, че промените след заболяването засягат не само външния вид, но и усещането за женственост, идентичност и близост. Белезите, косопадът, промените в теглото или операцията могат да променят начина, по който жената се разпознава в огледалото и в отношенията си с партньора.
Страхът от рецидив също остава част от живота след лечението. Според нея целта не е той да изчезне напълно, а да не управлява ежедневието и всяко телесно усещане да не се тълкува автоматично като заплаха.
Възстановяването идва, когато тялото отново започне да се преживява не само като източник на симптоми, а и като място за движение, почивка, удоволствие и грижа, казва д-р Азис. Тя допълва, че на 11 октомври методът “Телесен атом” ще бъде представен по време на безплатната интерактивна среща “Да бъда (в) тялото си”, организирана от BreastHelp, Българското дружество на специалистите по рак на гърдата и Фондация “За нея”.
