Общо 450 депутати ще влязат в Държавната дума, като половината ще бъдат избрани по партийни листи, а останалите – в едномандатни райони. Това е първото преизбиране на парламента след началото на пълномащабната война срещу Украйна.
Според Дир БГ над 70% от настоящите депутати отново се кандидатират, а властите целят вотът да мине максимално безпроблемно. Изданието Медуза пише, че изборите са подготвени като “стерилни”.
Кого няма да допуснат
Единствената антивоенна партия “Яблоко” не беше допусната до участие. Първо Централната избирателна комисия регистрира листата ѝ, но две седмици по-късно Върховният съд я отмени, а впоследствие започнаха и съдебни отстранявания на нейни кандидати в едномандатни райони.
Масово бяха отстранявани и други “нежелани” кандидати, най-често заради стари публикации, свързани с Алексей Навални. Първият засегнат беше Борис Надеждин, който по-късно напусна Русия.
Какво показват прогнозите
Рейтингът на “Единна Русия” според ФОМ и ВЦИОМ е 33-37%, а прогнозата е партията да получи 47-53% от гласовете. За сравнение, преди изборите през 2021 г. социолозите ѝ даваха 41-42%, а официалният резултат беше 50%.
Ако сега, на фона на войната, репресиите и икономическите проблеми, “Единна Русия” подобри резултата си, това ще е знак за пълна контролируемост на вота, отбелязва Faridaily.
“Новите хора” се очертават като удобна алтернатива за част от младия и протестен електорат. Според ВЦИОМ партията ще се бори с ЛДПР за третото място.
Протестният вот
Опозицията предлага различни тактики – от разваляне на бюлетината до гласуване срещу “Единна Русия” или изобщо бойкот. Иля Яшин и Максим Резник насърчават и идване до секциите по обяд като форма на протест.
Въпреки това изборите едва ли ще бъдат свободни или справедливи. Както отбелязва Марк Галеоти във “Сънди Таймс”, резултатите ще бъдат определени от Кремъл, но те все пак ще покажат границите на общественото търпение към Путин и войната в Украйна.
