Проучването, цитирано от Дир БГ чрез Medical Xpress и БТА, е проведено от учени от Университета в Хирошима сред млади и здрави студенти.
Екипът е изследвал как самотата влияе върху начина, по който мозъкът обработва вътрешните сигнали на тялото, включително пулса.
Резултатите, публикувани в Biological Psychology, показват, че по-самотните участници усещат ударите на сърцето си със същата точност като останалите, но ги преживяват по-негативно.
Те съобщават и за по-голям дискомфорт, както и за по-слабо усещане, че могат да регулират емоционалните и физическите си реакции.
Какво показват данните
Според изследването самотата е свързана с по-ниски резултати в четири области: доверие, саморегулация, емоционална осъзнатост и липса на тревожност.
Учените уточняват, че проблемът не е в общото внимание към тялото, а в начина, по който тези сигнали се оценяват и овладяват.
При по-самотните хора са отчетени и по-слаби автоматични мозъчни реакции към собствения пулс.
Връзка мозък-сърце
Изследователите свързват този ефект с левия дорсолатерален префронтален кортекс – зона, която участва в регулирането на емоциите и самоконтрола.
Според тях по-слабият отговор е пряко обвързан със самотата и не се обяснява с депресия, възраст или пол.
Това съвпада с модел на свръхбдителност, при който мозъкът по-трудно управлява сигналите за стрес и човек остава в постоянно очакване на заплаха.
СЗО вече предупреждава, че около един на всеки шест души по света страда от самота.
