Преди промяна в храненето лекарят може да назначи кръвни и уринни изследвания, както и анализ на отделен или отстранен камък. Резултатите помагат да се прецени кои вещества участват в образуването му, посочва Дир БГ.
Препоръките се различават при оксалатни, уратни и фосфатни камъни. Самостоятелното въвеждане на строги ограничения, особено на цели хранителни групи, не се препоръчва.
Оксалатни камъни
При тези отлагания се обръща внимание на оксалатите, които се съдържат в редица растителни храни и могат да се свързват с калция. В някои случаи специалистът може да препоръча ограничаване на продукти с високо съдържание на оксалати.
В менюто могат да присъстват нетлъсто месо и риба, приготвени чрез варене, както и зеленчукови супи и яхнии. Бяло зеле, карфиол, краставици, картофи и хляб също могат да бъдат част от разнообразен режим, съобразен с индивидуалните нужди.
Прекомерният прием на сол може да увеличи отделянето на калций с урината. Сливи, ягоди, касис и цариградско грозде се посочват като неподходящи в някои ограничителни режими, но нуждата от ограничаването им трябва да се прецени индивидуално. Обикновено предпочитаната напитка е водата, а плодовите сокове е добре да се приемат умерено. Не бива да се изключват всички източници на калций без лекарска препоръка, тъй като нормалният прием чрез храната може да помогне за намаляване на усвояването на оксалати в червата.
Уратни камъни
Уратните камъни са свързани с пикочната киселина и по-често се образуват, когато урината е прекалено кисела. Хранителният режим обикновено ограничава продуктите с много пурини, от които организмът образува пикочна киселина.
Сред храните, чиято консумация може да се намали, са месните субпродукти, някои месни консерви, пушените меса и концентрираните месни бульони. Не са желателни и прекомерните количества солени и силно преработени продукти. Големият прием на животински протеини може да повлияе неблагоприятно на състава на урината, но това не означава непременно пълно отказване от месо.
В менюто могат да се включват млечни продукти, зърнени храни, хляб, плодове и разнообразни зеленчуци, сред които краставици, моркови и тиква. Гъбите могат да се консумират умерено. В някои традиционни режими се ограничават киселецът, целината, аспержите, соята и спанакът, но обикновено не се налага категорично изключване на всички тези храни.
Достатъчният прием на течности подпомага разреждането на урината. В определени случаи дневното количество може да достигне около 3 литра, но то трябва да се съобрази с бъбречната функция, придружаващите заболявания и лекарските указания.
Фосфатни камъни
При фосфатните отлагания е важно да се установи точният им състав, тъй като калциево-фосфатните и инфекциозните камъни могат да имат различни причини и да изискват различно лечение. Някои традиционни диети целят повишаване на киселинността на урината, но такава промяна не бива да се предприема без медицинска преценка.
В отделни режими се посочват месо, риба, зърнени храни, кисели плодове и горски плодове. Срещат се и ограничения на млечните продукти, тестените изделия, ягодите и стафидите, както и препоръки за избягване на пържени и силно подправени ястия, маринати, концентрирани бульони, гъби, боб, черен дроб, пилешко месо и извара. Не всички тези забрани са подкрепени с еднакво убедителни медицински доказателства и не трябва да се прилагат автоматично.
Рязкото ограничаване на калция без установена необходимост може да има нежелани последици. Приемът му трябва да е съобразен с хранителните нужди и резултатите от изследванията. Необходимо е също да се провери дали камъните не са свързани с инфекция или друго заболяване, което изисква специфично лечение.
Някои диетични схеми включват кисели плодови сокове, компоти, запарка от шипки и квас, а медът се посочва като възможен избор сред сладките храни. В тях понякога се среща и ограничение на течностите до 1500 мл дневно, но това не е общовалидна препоръка. Достатъчната хидратация често е важна за намаляване на риска от нови отлагания, а ограничаването на водата трябва да има конкретна медицинска причина.
Промените в храненето и приема на течности може да са необходими месеци наред, а понякога и постоянно при хора с предразположение към повторно образуване на камъни. Редовното лекарско проследяване позволява режимът да се променя според нуждите. Диетата може да е част от профилактиката, но не замества медицинското лечение и не гарантира изчезване на вече образуваните камъни.




















