При упражненията диафрагмата се движи по-осезаемо и контролирано, а коремната стена се отпуска при вдишване. Дир БГ посочва, че техниката може да създаде усещане за отпускане, но не гарантира лечение на здравословни проблеми.
Гръдното и диафрагменото дишане не са взаимно изключващи се: повечето хора съчетават двата начина, а съотношението им се променя според позата, физическата активност и моментното състояние. Гръдното дишане само по себе си не означава, че организмът получава недостатъчно кислород.
При вдишване диафрагмата се съкращава и спуска, увеличавайки обема на гръдната кухина. Коремната стена се придвижва леко навън; при издишване диафрагмата се отпуска, а коремът постепенно се връща, без да е необходимо да се прибира със сила.
За начало е удобно да легнете по гръб, да свиете леко коленете и да облечете свободни дрехи. Отпуснете мускулите и наблюдавайте естествения си ритъм, без да се насилвате да поемате много дълбоко въздух.
За да усетите движението, поставете едната длан върху горната част на гърдите, а другата върху корема. Вдишайте бавно през носа, ако това не ви затруднява, и оставете корема леко да се повдигне. При спокойно издишване коремната стена постепенно се връща, без силно изтласкване на въздуха.
Не е необходимо издишването да е по-дълго от вдишването, нито да се постига определен брой цикли в минута. За начинаещите е по-разумно да запазят удобен ритъм, например около 12-15 вдишвания в минута, вместо насилствено да забавят дишането. Прекомерно дълбокото или продължително дишане може да предизвика замайване.
Когато носните проходи са свободни, въздухът през носа се затопля, овлажнява и частично се пречиства. При запушен нос или друго затруднение не е нужно човек да се насилва; важно е дишането да остава комфортно.
Какво да имате предвид
Тесните дрехи, стягащите колани и постоянното напрягане на корема могат да ограничават движението на коремната стена. При тревожност, страх, гняв или силно вълнение дишането често става по-бързо и повърхностно, затова отпускането на корема и забавянето на ритъма може да са полезни за усещането за спокойствие.
Движението на диафрагмата променя налягането и движението на тъканите в коремната област. Някои хора съобщават за подобрение при затруднения с изхождането след редовна практика, включително в рамките на около две седмици. Това не доказва, че техниката лекува запек или възстановява храносмилателните органи, а при продължителни оплаквания тя не замества медицинската оценка.
Няма основание да се приема, че диафрагменото дишане само по себе си премахва мазнините около талията или лекува шум в ушите. Твърденията, че то подобрява кръвообращението във всички части на тялото или повишава температурата на крайниците, също не са гарантирани резултати.
При високо кръвно налягане, сърдечни или белодробни заболявания техниката е добре да се обсъди с медицински специалист, особено преди по-интензивни упражнения. Избягвайте силното стягане на корема, задържането на въздуха и принудителното издишване. Прекратете упражнението при замайване, болка, силен дискомфорт или задух.
Практиката може да започне с кратки занимания, например по пет минути през първите дни, а след това да се увеличава според индивидуалните възможности. Не е необходимо да следвате строг график или да дишате на всеки половин час, ако това създава неудобство. Усвояването на навика може да отнеме седмици или месеци; за някои хора са нужни четири-пет месеца редовна практика.




















