При съмнение за депресивно разстройство психиатърът може да оцени състоянието, да постави диагноза и да предложи лечение с медикаменти, психотерапия или комбинация от двете. Както посочва Дир БГ, срещата със специалист дава възможност за отговори на конкретни въпроси, които информацията в интернет не може да замени.
Един от подходите за ежедневна грижа е психохигиената – внимание към съня, храненето, движението и баланса между работа и почивка. Тези навици сами по себе си не лекуват депресията, но могат да подпомогнат психичното благополучие.
Сън, движение и почивка
Редовното лягане и ставане приблизително по едно и също време помага за изграждането на устойчив дневен ритъм. Препоръчително е спалнята да бъде тиха и тъмна, а сънят да продължава около 7-8 часа. Пълноценното и разнообразно хранене, без системно пропускане на основните хранения, също е част от грижата за организма.
Световната здравна организация препоръчва редовна физическа активност. Половин час ходене дневно и няколко тренировки седмично са практичен вариант, като движението трябва да е съобразено с възможностите и предпочитанията на човека.
Разумното разпределение на времето между професионалните ангажименти и почивката е също важно. Постоянното претоварване, липсата на свободни дни и пренебрегването на отпуската могат да засилят изтощението. Добре е да се избягват алкохолът и другите психоактивни вещества: алкохолът може първоначално да създаде усещане за отпускане, но впоследствие да повлияе неблагоприятно на настроението.
Малки задачи и приятни занимания
Подреждането на бюро, почистването на стая или организирането на вещи може да даде видим резултат и усещане за напредък. Не е необходимо всичко да бъде свършено наведнъж: задачите е добре да са реалистични и изпълними, без да се превръщат в допълнителен източник на напрежение.
Времето за дейности, които носят радост, интерес или лично удовлетворение, също може да има значение. Четенето, разходката в парка, общуването с домашен любимец или слушането на лекция са примери за достъпни занимания. Дори ако удоволствието от дадена дейност е слабо, това не означава, че тя е безполезна; изборът трябва да отговаря на личните желания, а не на очакванията на околните.
Творческите занимания могат да включват рисуване, пеене, сглобяване на конструктор или приготвяне на храна по нова рецепта. За някои хора са подходящи списъци със задачи, покупки, планове или хубави моменти, а за други – медитация, йога и дихателни упражнения. Няма универсално хоби, което да действа еднакво добре на всички, и не бива да се очаква незабавно подобрение на настроението.
Емоции и мисли
Емоционалното благополучие е свързано и с потребности като привързаност, приемане, подкрепа, общуване и възможност за изразяване на чувства. Важни са също самостоятелността, реалистичните граници в отношенията и свободата за спонтанност. Ако е трудно да се разбере какво липсва или защо определена ситуация предизвиква силно напрежение, психолог или психотерапевт може да помогне за осмислянето на преживяванията и търсенето на по-здравословни начини за удовлетворяване на тези потребности.
Назоваването на чувствата и разпознаването на мислите, които ги съпътстват, могат да бъдат първа стъпка към по-балансирана преценка. Автоматичните мисли понякога включват прекомерна самокритичност, категорични оценки и нереалистични изисквания към себе си. Полезно е човек да установи какво мисли в конкретната ситуация и дали има по-умерен начин да я тълкува.
Подкрепящият вътрешен диалог не означава отричане на неприятните чувства или насилствената им замяна с положителни мисли. Става дума за разбиране на причините им и посрещането им с по-малко самокритика. Осъзнатостта – наблюдението на мислите, емоциите и телесните усещания без незабавна оценка – може да се улесни чрез ограничаване на многозадачността и съсредоточаване върху едно занимание.
Грижата за себе си не бива да се превръща в поредно задължение, което трябва да бъде изпълнено безупречно. В периоди на емоционално изтощение дори обичайните действия могат да изискват усилия, затова е важно човек да проявява търпение към себе си. Ако потиснатото настроение се задържа, загубата на интерес се задълбочава или ежедневното функциониране е сериозно затруднено, професионалната помощ остава необходима.
