Нивата на редица хормони се променят според възрастта и фазата на менструалния цикъл, затова резултатите не бива да се тълкуват само чрез сравнение с общи граници, посочва Дир БГ.
Естрогените участват в половото съзряване, менструалния цикъл и възможността за зачеване и износване на бременност. Те имат значение и за костната плътност, нервната система, кръвосъсирването, кожата, паметта, концентрацията, съня и емоционалното състояние.
Ориентировъчните стойности при жени над 18 години са между 57 и 226 пг/мл във фоликуларната фаза, от 127 до 476 пг/мл около овулацията и между 77 и 226 пг/мл през лутеалната фаза. Границите не са универсални и зависят от конкретния хормон и лабораторния метод.
Дехидроепиандростеронът, или ДХЕА, е андроген, който се произвежда основно в кората на надбъбречните жлези и участва в образуването на други полови хормони, включително естрогени. Той е свързан и с енергийния метаболизъм и имунната функция. Популярното название “хормон на младостта” не означава, че високите му стойности гарантират младост или предпазват от сърдечносъдови заболявания.
Посочените ориентировъчни граници на ДХЕА са до 15,5 мкг/мл при момичета между 16 и 18 години, от 1,2 до 10,3 мкг/мл на възраст между 18 и 30 години и от 0,8 до 10,2 мкг/мл след 30-годишна възраст. При изследване трябва да се уточни дали става дума за ДХЕА или за сулфатната му форма ДХЕА-S, тъй като референтните стойности се различават.
Пролактинът подпомага образуването на кърма по време на бременността и след раждането и е свързан с други репродуктивни хормони, включително прогестерона. Повишени стойности извън бременността и кърменето могат да нарушат овулацията и менструалния цикъл, а понякога и да затруднят забременяването. Хиперпролактинемията е една от познатите хормонални причини за женски инфертилитет, но не е единствената.
За небременни жени са посочени ориентировъчни стойности на пролактина от 102 до 496 мкМЕ/л. Резултатът трябва да се преценява спрямо границите на съответната лаборатория и индивидуалното състояние.
Репродуктивни хормони
Тестостеронът присъства и в женския организъм и участва, наред с другото, в развитието на яйчниковите фоликули. Прекомерно високата му концентрация може да е свързана с нарушения в менструалния цикъл, промени в теглото, кожни проблеми и засилено окосмяване. Тези прояви обаче не доказват сами по себе си, че причината е тестостеронът.
През репродуктивната възраст стойностите на тестостерона при жените могат да достигат приблизително 1,85 нмол/л. По време на бременност концентрацията може да се повиши няколкократно, а след менопаузата обикновено намалява; посочената горна стойност е около 1,24 нмол/л. Оценката зависи от възрастта, метода на изследване и лабораторните граници.
Фоликулостимулиращият хормон (ФСХ) подпомага растежа и съзряването на фоликулите в яйчниците. Той действа съвместно с лутеинизиращия хормон (ЛХ), като двата участват в регулирането на овулацията и производството на естрогени. Затова резултатите често се разглеждат заедно, а моментът на вземане на пробата е важен.
Ориентировъчните стойности на ФСХ са от 3,5 до 12,5 мМЕ/мл през менструалната и фоликуларната фаза, от 4,7 до 21,5 мМЕ/мл около овулацията и от 1,6 до 9 мМЕ/мл през лутеалната фаза. След менопаузата са посочени стойности от 25 до 100 мМЕ/мл.
За ЛХ са дадени граници от 2,57 до 26,53 мМЕ/мл през менструалната и фоликуларната фаза и от 0,67 до 23,57 мМЕ/мл през овулаторната фаза. След менопаузата стойностите могат да бъдат между 11,3 и 40 мМЕ/мл. Около овулацията концентрацията на ЛХ може рязко да се повиши.
Изследвания и възможни сигнали
Тиреотропният хормон, означаван като ТСХ или TSH, се произвежда от хипофизната жлеза и регулира дейността на щитовидната жлеза. Нейните хормони участват в обмяната на въглехидратите, мазнините и белтъчините, както и в енергийния баланс. За хора над 19 години често се използва ориентировъчен интервал на ТСХ от 0,4 до 4,0 мМЕ/л.
При жени, които планират бременност, понякога се обсъждат стойности около или под 2,5 мМЕ/л, но това не е универсално изискване. Индивидуалната преценка трябва да бъде направена от лекар.
Интерпретацията на хормоналните резултати зависи от възрастта, общото здравословно състояние, бременността, приеманите лекарства и фазата на цикъла. Някои изследвания се правят сутрин, понякога на гладно, а за други е важен конкретен ден от цикъла. Подготовката е различна и трябва да следва медицинските указания; самостоятелното тълкуване може да доведе до погрешни заключения.
Нередовната менструация, продължителната липса на цикъл, необяснимите промени в теглото, затрудненията при зачеване и пониженото сексуално желание могат да насочат към възможен хормонален дисбаланс. Сред другите възможни прояви са кожни проблеми, засилен косопад, чуплива коса, раздразнителност, тревожност, резки промени в настроението и депресивни симптоми. Нито един от тези признаци сам по себе си не е достатъчен за диагноза, а причините може да са различни.
Аменореята означава отсъствие на менструация в продължение на няколко месеца, включително шест или повече. При продължителни оплаквания е необходима медицинска оценка и подходящи изследвания.
Навици и хормонален баланс
Физическото натоварване може временно да промени концентрацията на някои хормони. При натоварвания за издръжливост, като продължително бягане, плуване или колоездене, естрогенът може при определени условия да се повиши към края на тренировката и да остане увеличен до шест часа след нея. Такава временна реакция не означава непременно здравословен проблем.
Прекомерните и продължителни натоварвания, особено без достатъчно възстановяване и пълноценно хранене, могат да допринесат за хормонални нарушения. За общото здраве имат значение балансираното хранене, достатъчният сън, движението, намаляването на стреса, отказът от тютюнопушене и ограничаването на алкохола.
Храненето трябва да осигурява достатъчно енергия и разнообразни хранителни вещества, включително качествени белтъчини, плодове и зеленчуци. Прекомерната консумация на захар и бързоусвоими въглехидрати е добре да се ограничава, а добавки за коригиране на недостиг на желязо, витамин D или фолиева киселина да се приемат по лекарска препоръка.
Разходките, плуването и ходенето могат да се съобразят с индивидуалните възможности. При продължителни оплаквания консултацията със специалист помага да се установи дали има нарушение и какви мерки са необходими.
