Сърдечно-съдовите заболявания понякога се развиват продължително без ясни симптоми. Дир БГ представя навици и профилактични мерки, които според кардиологичните препоръки могат да помогнат за ограничаване на риска.
Продължителният стрес може да се отрази неблагоприятно на сърдечно-съдовата система. Препоръката е да се установят основните му източници и, когато е възможно, те да бъдат ограничени; ако това не става, е важно да се изгради по-спокоен начин за справяне с напрежението.
За възстановяването се препоръчват поне 7-8 часа сън на денонощие и сравнително постоянен режим. Редуването на активност с време за почивка помага да не се натрупва непрекъснато умора.
Небалансираното хранене може да допринесе за повишаване на кръвното налягане, холестерола и кръвната захар. Поддържането на здравословно тегло и разумният избор на храни са важни, тъй като по-високият индекс на телесна маса е свързан с повишен риск от диабет, инсулт и инфаркт.
В препоръките се посочва дневен прием от 3 до 5 грама сол, докато средната консумация често достига 9-12 грама. За ограничаването ѝ се препоръчва да се намалят бързото хранене, пушените месни продукти и силно осолените или консервирани храни; сол има и в готови продукти, които не изглеждат особено солени.
Отказът от тютюнопушене и избягването на редовната консумация на алкохол са посочени като други важни мерки. Цигареният дим уврежда кръвоносните съдове, а редовната употреба на алкохол е свързана с нарушения в сърдечния ритъм и повишена вероятност от инсулт, исхемична болест на сърцето и кръвни съсиреци.
Движение и физическо натоварване
Поне 150 минути умерена физическа активност седмично се свързват в посочените научни данни с около 30% по-нисък риск от исхемична болест на сърцето и с 27% по-нисък риск от диабет. Пет тренировки по 30 минути могат да осигурят препоръчителното количество движение; заниманията не е необходимо да са изключително интензивни.
Като подходящи аеробни активности са изброени ходене, колоездене, скандинавско ходене, плуване, гребане, каране на ски и кънки. Натоварването трябва да е съобразено с физическата подготовка, възрастта и личните възможности, без да бъде прекомерно.
За приблизителна оценка на максималната сърдечна честота често се използва формулата “220 минус възрастта”. Умерената тренировъчна интензивност може да бъде около 64-76% от тази ориентировъчна стойност, но формулата не е универсална и не определя индивидуална безопасна граница, особено при сърдечно заболяване.
Профилактични прегледи
Тъй като сърдечните и съдовите заболявания може да протичат без оплаквания, прегледите имат значение за ранното откриване. При хора без установено хронично сърдечно-съдово заболяване може да се обсъди ежегоден профилактичен преглед със стандартни изследвания на кръв и урина и електрокардиограма.
Честотата и обхватът на изследванията зависят от възрастта, общото здравословно състояние и индивидуалните рискови фактори. При необходимост лекарят може да назначи допълнителни лабораторни изследвания, сред които показатели за холестерол, липопротеин(a), аполипопротеини А и В, високочувствителен С-реактивен протеин, креатинкиназа МВ и хомоцистеин. В определени случаи се изследват и гликиран хемоглобин, инсулинова резистентност и кръвосъсирване.
За по-подробна оценка специалистът може да препоръча ехокардиография, дуплексно ултразвуково изследване на сънните артерии и артериите на долните крайници или тест с физическо натоварване. Тези изследвания не са задължителни за всеки здрав човек и се назначават според конкретните медицински показания.
