Дир БГ посочва, че тези модели често се превръщат в автоматични реакции, които човек трудно забелязва. Разпознаването им може да помогне за избора на по-конструктивен начин за справяне с трудностите.
Мисли и чувства
Продължителното преживяване на грешки и пропуснати възможности може да засили вината и безпокойството, без да води до решение. По-полезно е да се извлекат поуки от случилото се и, когато е възможно, да се поправят последствията или да се поднесат извинения.
Прошката не означава да се оправдават чужди постъпки, а да не се позволява на преживяното непрекъснато да определя настоящето. Ако не е възможно да се обсъди проблемът с другия човек, може да помогне да се назоват чувството и причината за него, например: “Ядосвам се, защото…”.
Търсенето на виновник при всяка неприятна ситуация може да подкопае доверието и да затрудни отношенията с близки, приятели и колеги. Поемането на лична отговорност изисква признаване на собствените грешки, но е свързано с емоционална зрялост и психологическа устойчивост.
Сравнения и информационно претоварване
Сравнението с другите става проблем, когато чуждите успехи започнат да изглеждат като доказателство за собствена недостатъчност. Вместо да се омаловажават личните постижения, може да се обърне внимание на положените усилия и постигнатия напредък, като отрицателните оценки се формулират по-неутрално.
Непрекъснатият поток от новини и публикации, особено с тревожно съдържание, може да засили безпокойството и да затрудни отпускането. Проверяването на телефона преди сън поддържа вниманието ангажирано, а честото превключване между публикации може да затрудни концентрацията и запомнянето.
Продължителният стрес се разглежда като възможен фактор за когнитивни проблеми, но това не доказва, че четенето на новини само по себе си причинява деменция или болестта на Алцхаймер. За ограничаване на информационното претоварване може да се отделя определено време за информиране, да се избират интересуващи публикации и да се правят почивки от устройствата, особено вечер.
Промяната не означава да се избягват неприятните чувства или стресът напълно. По-важно е човек да разпознава реакциите си и да изгражда здравословни граници в ежедневието.




















